Най-страшно е посредственост да виждаш.
Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.
Парадът на невзрачните не те убива,
а стихоплетствата им рухват под праха
на времето с индиферентен поглед, ...

Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...

Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
от пропиляно време, грешки, самота...
На пътя не излизай, духат ветрове сега, ...

Бръчките на безразличието.
Те са в душата ми.
Появявиха се когато
с фино длето
Животът бе издълбал ...

Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...

Вярно годините доста минаха
и понатрупах повечко кила.
Скрита уютно под родната стряха
спазвам съпружеските правила.
Ала днес сякаш гръм се стовари ...

Укроти стихията на твойто слово
не погубвай себе си и мен!
Като Везувий, стой далече и високо,
че лавата му ме обгръща в плен...
Ключът си към сърцето аз не крия ...

Всяка силна жена знае своята цена...
Има свои криле. Има свои стремежи.
И с походка ефирна върви по света.
Но макар че е силна, тя е крехка и нежна.
Всяка силна жена крие сълзите си. ...

Изминаха дни и години но ти не си до мен, не видя твоето малко момиче колко бързо порасна и пое по своя път. Остави ме с голяма тежест на сърцето, която ще нося докато сърцето ми бие. Когато се погледна в огледалото виждам теб горда, силна и непобедима благодаря ти тате за тези безценни дарове. Ах к ...

И Чехов надживях, и Пушкин.
По-възрастна съм от Есеннин.
Дали пък старостта ме люшка
към опита им? За последно?
Те бяха колоси космични, ...

Любовта е като вино,
а виното не остарява -
с времето по-силна тя е,
както виното по-пивко става!
Любовта е като вино - ...

А утре ще е по-добре от днес.
Аз вярвам във ината на Човека.
Дори орисани за кръст злочест,
на болката ний вечно търсим лека.
Знам, утре ще е по-добре от днес. ...

Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.
Устремен нагоре, погледът е към върха. ...

Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...

Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...

Искам си свободата,
изгубвам се в мъглата...
Искам си светлината -
потъвам в тъмнината...
Искам си любовта - ...

Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.
Но поривът пресечен бе в мига ...

Една непотребност в съцето ми загнезди,
разкъсва ме и ме боли.
Едно красиво изкушение,
което руши мисли и сън.
Невъзможна мечта, ...

На М.
Пред църквата стоеше ангел
с очи по-сини от небето ѝ.
О, Боже мой! Нима архангел
падна, за да събере сърцето ми! ...

Когато бях на пет
те търсих в небесата
и облаците разлиствах,
за да зърна светлината.
Нощем тихо ти говорих ...

Пред теб съм, но закрита в було,
гледам те, но светът се смее грубо.
Грозно, мръсно и невзрачно,
черна дупка зее мрачно.
Поглъща ярките звезди, ...

Тази скръб в гръдта ми жарка
не спира вече толкоз дни...
Чудя се - къде ли сбърка
сърцето ми... Но, как боли...
Влязох в моята градина, ...

/Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ...

Сълзите днес дошли са ми на гости!
И капят, капят като дъжд...
Изплаках се, изплаках като облак,
онази болка вляво, изведнъж...
Подари ми слънцето дъга, ...

Обещавам, ще дойда при тебе,
щом не спираш да мислиш за мен,
но така, че напълно обсебен,
аз съм смисъл на всеки твой ден.
И когато ме търсиш в тълпата ...

Прекосих мислите ти.
Прекосих сънищата ти.
Прекосих рисунките ти.
Спънах се в нещо цветно.
И трите пъти.

Грехове притихнали в засада,
а доброто чака някакъв сигнал.
И тази битка е безспирна
покрива ме с димяща кръв,
погледът ми замъглява, ...

1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ...

Облаци аз виждам,
взора притъмнен е.
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни. ...

Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...

Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ...

Хрус - хрус - хрус, хрус - хрус - хрус,
житено зрънце.
Пис - пис - пис, пис - пис - пис,
някой го гризе.
Цър - цър - цър, цър - цър - цър, ...

Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива, ...

Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя. ...

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ...

в позлата са и
(в) злàто кланящите се
на сатаната
...............................................
на сатаната ...