Всички любови премазват мойта душа
с пълна лъжица от лъскави думи назаем.
Нося си кръста в проклетата моя съдба,
май ние жените, за някого вечно дерзаем.
Няма истински в мъжкия евтин боклук ...
Космически са моите мечти,
космически безспир ще ги преследвам,
звездите ме примамват с блясък тих
където и да тръгна, тях поглеждам.
Светлеят примамливо за едни, ...
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...
По-силен е този който е в мен,
от онзи, който е в света,
за това сега, в този ден,
разрушавам плановете на сатана.
Защото Бог не ми е дал дух на страх, ...
Как исках да ме помниш като стих,
но не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!... ...
Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...
Такава съм, взломявам Тишината,
минавам през заключени врати,
в очите ти събличам си душата
и от копнежи въздуха трепти.
Оставям ти една целувка страстна ...
Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.
Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя ...
Всяка дреха по теб е излишна
щом си тук и дъхът ни се слива.
Глътка лудост си, нежност обичана,
голотата... така ти отива...
Всяка дреха по теб е преграда - ...
Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...
Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни. ...
Тя беше никоя. Една случайна жена, дрещната случайно край брега на морето, или в парка. И ти ще я срещнеш. Може би в някой дъждовен ден ще я видиш как се разхожда сама както винаги. Или как стои на балкона, гледа минувачите замислено. "Какво ли си мисли?" - ще си кажеш ти. Какво ли наистина си мисли ...
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...
На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Дървета столетни с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.
В стая уютна камина горяща. ...
Дъжд от звезди
Дъжд от звезди, сама си край морето,
усмихва ти се и самотната луна.
Ти самотна си, така решѝ, избра сама,
няма го вече любимият, неговата усмивка. ...
Ден съвсем обикновен -
озарен от усмивката любима...
Дъждовен, мрачен...зимен ден...
ала очите ти слънцето надминаха.
Срещнах те... не помня даже как- ...
Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...
Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на къси ...
Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...
Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...