Намерете въжето за люлка
и купете си чук и пирони!
Ще виси на дъгата бесилка,
и ще съдим! Без съд и закони
всеки дръзнал да знае и може! ...

Ти помниш ли нашата среща?
Онзи дъждовен, студен летен ден,
когато съдбата, сякаш с насмешка,
реши да те срещне точно със мен.
Ти помниш ли сълзите, проронени, ...

Посипвам думи нежни като цвете
по своята небесна ученическа дъска.
Редя и разпилявам срички в куплети
и сортирам своите цветя като в леха.
Докосвам ги с неохотни краски ...

Дъжда ми припомня тишината,
с която ни обзема любовта.
Звука прониква във душата,
ритъма запалва ни кръвта...
Клоните надвиснали са тежки, ...

Голяма тупурдия отзарана
в семейството на котката Писана:
ще дава днес тя първите уроци
как котетата да ловят мишоци.
Нахрани ги тя, както се полага, ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Изпълняват Точка БГ
***
Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век – ...

Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога, ...

Понякога ще имам дом
и ложе, във което да се скрия.
Ще тръгвам от последната любов
с „довиждане”,
Светица ли, ...

Дори да изгарят ръцете ни,
не бихме се пуснали с тебе.
Да ронят небетата пепел,
в очите ти само ще гледам.
Дори да се срутва земята, ...

Нямам много неща за раздаване,
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...

През локвите крача
/тъй по-лесно е/
и вика зад мен не чувам
/само твоят ли глас е такъв/
Развявам широката нощница ...

Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...

Едно време в Океана
Магии с макове разкошни
във утрото денят подхвана
и всички демони среднощни
побягнаха над Океана... ...

Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг. ...

Развенчаване на Легендите...
Не словото било е във Началото,
а със Критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава:
в Мигът на Сътворителният взрив... ...

Островът... 3
Аз имам малък светъл остров
там горе в Космоса безкраен...
Ела ми някога на гости –
във ден от Вечността случаен!... ...

За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...

Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...

Един часовник с две стрелки...
Нормално вижда ти се, но не би!
Нещо случваше се... може би!
Едната на обратно се върти!
...Нямаше случайност тук. ...

Черешите налеят ли се с плод
Обичам да те гледам, как ги хапваш,
по устните ти, как потича сок,
и как да го оближа ме очакваш...
И виждам в тебе своята черешка − ...

> /антиутопия/
>
> Навъсен дъжд кривú очи.
>
> Вл. Маяковски, "Утро" ...

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...

На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...

Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...

По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

Какво ще вечеряш, ангелогласна,
докато слушаш музиката на Бах?
Крехки котлети от агнешко
с бейби морковчета с картофки?
И ще пиеш гъсто кианти, ...

В него има пориви, мечти,
иска то волно да лети.
Когато то се влюби,
когато сме млади-луди,
то на роза кацва – ...

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...

Еньовден е и
духът на лятото е
в билки въплътен

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...