Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...

Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...

Нещастния народ те затриват -
шепа "хора" некадърни, алчни.
Села, малки градчета загиват,
майко Българийо, бедна, плачи!
За болни, стари, сакати ...

Ограбихме поезията с взлом.
От музика и нежност я лишихме
и за снагата ú от бляскав лом
одежда недокърпена съшихме.
Но тя ще се отърси някой ден, ...

В погледа ми искрици светят, пламтят
Искам с теб да обикалям светът
с теб да сбъдвам всяка мечта
да, блясък в очите е това!
Сила и слабост ...

Преходно е всичко. Важното е да го изживеем, макар да е само ден понякога.
Живеем с Вселената и затова заглавието е Със...

Да ви носи много настроение в летните красиви дни!Поздрави от нас Соня Станчева и Кирил Гунчев!Хайде,поздрав и на всички морски настроени!

Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,
с душа люляна в пипала от мълнии...
Родил съм се да търся бурите сред свят прокажен. ...

За скромните или дума-две,
или нищо да не се рече!
Вчера една приятелка ми рече:
„На Моника Белучи, май приличам вече?!“
Шок! “Не думай!“ ― казвам аз. ...

Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...

Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...

Приспивна песен за пораснали...
Тъмнината с тихи стъпки ходи,
тишината екне като гръм,
а една натраплива мелодия
гони дълго чакания сън... ...

Кажи ми: „Мираж ли си само,
или си Кралица на Пустинята...”
Над дюните вятър пустинен
от пясъка прави мъгли
и вие, в моменти ехиден, ...

Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...

... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...

Не е възможно, просто да се спра.
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...

Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...

Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...

Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ...

по стъпкани сърца
нозете ми потъват в кръв
очите ми изпръскани солú
на сладкото везните натежават
в обезсолената вселена ...

От къде се появи? - питаш…
От истинския свят ли?
Не - истинския свят, прекалено фалшив ми е!
От въображението ти.
Но за днес само, ...

Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ...

Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ...

Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...

Дали умират детските мечти
детето щом на възрастен превърне
жестокият, безмилостен Живот,
и в сивота денят си щом обгърне
на работата тежкият хомот, ...

Любувам се на изгрева...!
И улавям най - съвършения миг!
Затова ще изляза от матрицата
която в капан ме поставя...
Ето вървя - дълъг е пътя, ...

Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...

Някъде там на брега на морето
кораб ме чака с развети платна
да се сбогувам със всичко, което
тук ме задържа на всяка цена.
Скитникът в мен изведнъж се пробуди! ...

С рокля от коприна на глухарчета
и с воал от вятъра развян,
тръгвам след подхвърлените зарчета
на живота, още неживян.
По-красива от новородена е ...

А свободата е къшей хляб.
Поляна цветна. Игра любима.
Дървета с пролетен аромат.
И хорозонтът ... но с друго име.
И камък хвърлен ...И гневен вик ... ...

Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека, ...

Заричам те да не течеш!
Да бъдеш винаги безводен!
Да нямаш миг покой, копнеж...
Забравен да си и безроден!
Заричам те! Заричам те! ...

Този дъжд…
винаги съм го познавала.
Твърдоглав и преднамерен,
целенасочен
към погромни последствия. ...