Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...

Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ...

Не мога да повярвам!...Ти си тук, при мен?
Кога завърна се от своя път далечен?
Превърна в празник моя ден обикновен!
Дори на гарван крясъкът е като песен!
Добре дошла си, знаеш го!...И остани!... ...

На ръка разстояние е луната,
а ти си точно вляво и туптиш.
Така ми завеща съдбата,
нощем силно с нея да блестиш.
На целувка време са звездите, ...

Ще дойде време - ще си спомниш
дъхът ми, аромата на парфюма.
Ще бъда тумор натежал, огромен,
На никого не казвай нито дума.
Ще дойде време - ще ме търсиш ...

Не прибирай отровата - вкусна е,
като музика в мен се разлива,
нищо, че са предателски устните и,
нищо, че пари, като коприва.
Подари ми я - страшно я искам, ...

Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...

В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВТА
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме. ...

Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...

Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.

Нищо не разбирам
Очите ѝ
две Вселени
две ледени морета
две галактики, ...

Лъжа и наглост водят към провал,
какво тук значи някакава си личност?
Когато липсва капчица морал
господства тоталната циничност!

/продължение/
Тогава решил, при Стойне да иде,
та със душа си правда да види.
Разказал му той, макар смъртно ранен,
с жълтица от майци си как бил дарен. ...

Празник ли е този ден?
Не, не е глупав въпрос,
че съм много натъжен,
че явно, уви, само днес
политиците "ни" имат интерес ...

Животът- дважди, трижди интересен,
от векове за никой не е лесен.
От раждането, че и до смъртта си
го носим всички ние на дланта си.
Изпуснем ли го в миг и от ръцете, ...

Помоли се за мен
под корони на цветни дървета
Помоли се за мен
там на място където
луната единствено свети ...

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...
Отново съм предесенно унила, ...

Рожденото ми име е ламята Спаска,
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...

Причини, следствия,, последствия,
мотиви, оправдания -
животът от решенията наши изтъкан е;
грешни, безгрешни, ту тъжни, ту смешни -
това е той днешният. ...

Меца беше дотърчала,
още нищо не видяла,
но сърцето й прошушна
малко мече че ще гушне.
Двете в храстите се свили ...

Къде си моя муза, ненагледна,
да, аз те чакам дълго, всеки ден.
В светъл ден и нощ непрогледна,
да взема перото за стих, споделен!
Ще дойдеш отново, нахална, гола, красива, ...

* * *
Една млада жена
къпе гъвкави форми в кръвта ми.
Една млада жена се усмихна –
и аз се препънах. ...

На залеза във вятърните мелници
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения ...

Морето и до днес не остаряло
посреща ни сега на своя бряг
и мисля си: тук Времето е спряло,
а имам обяснение и как –
понеже и брегът си е все същия, ...

Независимост ли? Днес какво ли значи
тази светла дума в паметта?
Върху нея равнодушно крачи
някаква отблъскваща тълпа
от продажни твари, с вид човешки, ...

Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...

Пред очите ми линии бели
вплитат гъвкави тънки тела,
но сънят на клепачите спре ли,
твойте длани ме канят: ела!
И се срещат насън и наяве ...

Търсиш мъж, който обича,
спокоен, тих, скромен и умен.
Твоите думи да не отрича,
да си живее живота, безшумен.
Никога вечер да не закъснява, ...

Овчарят лежеше в поляна на края на юни,
с две сухи тополи отколешен път и река.
Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
Две фигурки луди под сянка на облак летят.
Над сивата шапка трептяха тревите в омая, ...

Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...

Бездомен спомен пее песента,
която младостта ми го научи,
приглася му гъгниво есента,
с надеждата отново да се случи.
Отново дом, огнище да му дам ...

Когато бях готов да отмъщавам,
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна! ...

Знам, преди мене, имал си много жени,
и любовта с чужди имена си наричал.
Спомена от тези отминали дни,
те дърпа от мен, щом знаеш какво е да си обичал.
Не мога да обещая, че всичко ще е по план, ...

цъфтяща роза —
и световъртежна — и
любвекопнежна