в позлата са и
(в) злàто кланящите се
на сатаната
...............................................
на сатаната ...

В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...

Когато свършат земните ми дни
и се преселя някъде във Рая
дори и да боли и да горчи
щастлив ще съм защото туй е краят!
Животът си тече като река, ...

Навярно ще се скрия в пещера –
ще лисне дъжд, ще потекат реки.
Очите ми неволно ще разчитат
следи от прилепи по мрачните стени.
На гроздове битуват мирно ...

Тъгата пак
със своите пръсти костеливи
притисна моето сърце…
Ти не дойде, а аз те чаках…
Тази нощ по небето, с облаци покрито, ...

Със мисли ме прегръщаш, но желая
да съм до теб сега,
една стихия нежност в твойта стая
играеща си с твоята коса...
Да бъда там, а ти да си до мене ...

Чума тръгна по свинете
в свинеферми и гета...
и сред дивите прасета
във гористите блата.
И някак бързо от Европа ...

- Три месеца вече по тебе съм луд!
- Не искам да страдаш, така се получи.
- Забравих за радост, умирам от студ!
- Ненужна е твоята вярност на куче.
- Празен и тъжен без теб е тоз град! ...

Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...

ако днес съм тук, а утре не
ще остане ли извън мен част от моето сърце
а ако е пусто то
дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато
как на всичко хубаво гръб обърна ...

И какво ли иска
този чужд човек ,
бил влюбен някога?!
Бил страдал ,
надявал се , ...

Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ...

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...

Няма смисъл да търсиш смисъла
На това че нямаш обувки
Докато не видиш човек без крака
Ако изобщо не вдяваш мисълта
Че всеки ден качваш ...

Алесандра Аморозо - Да живеем цветно
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Седяхме на пейката около "Минутка"-та, така се наричаше лавката на територията на поделението, където за войника има всичко: зъбни четки, одеколон, пагони, и други дреболии. Там имаше още и лакомства: консерви, бонбони, вафли, бисквити, шербет и безалкохолно от типа "камбанка" и "фанта". Купихме си ...

Проблясва лъч в далечината,
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.
Възсядам пламък бързолетен, ...

Течи, течи речице,
морето там те чака!
Раснѝ, раснѝ, момиче,
юначе там те чака!
Попей, попей, водице, ...

Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...

Вървя по малката пътека
и Дух вълшебен ме понася.
Щурец подхваща песен лека,
врабец от клони му приглася.
Вървя по горската пътека, ...

Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...

***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...

Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...

Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...

Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...

Пред моя тръбен зов
смърта не е преграда
и с този вечен благослов
да сринем портите на Ада.
Светлина над сянката изгрява, ...

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...

Когато нещо не върви!
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...

Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста... ...