В Стария бар на Бърбън стрийт в
Познато от уестърните всичко
потънало във златен полумрак-
посреща ни усмихнат, шишкав чичко:
„Ще пийнете ли нещичко? ..На крак?...” ...

Толкова камъни хвърляха злобно по мене...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...
Камъни имам за всичко. Даже в излишък... ...

Задушно бе при нас от ранинá,
мухите хапеха жестоко...
Задаваше се някаква злина,
в душите тътнеше дълбоко!...
И злото придойде и ни заля, ...

Гори в мене, шепне ми сега
красивата симфония на любовта.
Щом погледнах в твоите очи
сърцето ми бе закопчано,
на теб принадлежи. ...

Юни светлее в кенарена риза,
щастлив, че накрая и Май се изниза.
Усмихват се щедро очите му сини.
Красив се разхожда сред цветни градини.
Светулки ни праща в магически нощи. ...

Склопи очите ми и ми прости
когато дойде старата с косата!
Една свещичка само запали
за да ме води там, във тъмнината!
Не ще ме върнат хиляди сълзи, ...

И ето го, със звънката си песен,
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада, ...

Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...

Посред нощ
тя насили прозореца
и във стаята заваля.
През перваза
тържествена скочи ...

Цяла нощ тишината говори.
От какво са мечтите пленени?
От насладата в бистри простори
и към утро летят съблазнени...
Бликва изгрева песенно - звънчев. ...

(Ах, ти, любов)
Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна! ...

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...

Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...

"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ
Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее, ...

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...

Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19

Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...

Ден след ден отправям хиляди молитви
към тебе Господи,
но в списъка ти дълъг, някак не успяваш да ги чуеш,
губя вяра, след всяка изминала минута
в която ти Господи, не чуваш моята молитва. ...

Красиво момиченце с усмивка ме гледа сега,
с дълга бяла рокличка и коронка на глава.
Сякаш излязла е от книжка,от приказка една,
къдрокосата красавица, малка вълшебница!
Тази малка принцеса е сестра на моите деца, ...

Бръмка по горите,
бръмка по полята,
бързо той прелита
каца на ръката.
Кожата убожда, ...

10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...

Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...

Трудно е да любиш поетеса!
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...

В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...

И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...

Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...

Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...