Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...

искам -
сиреч - иск:
„ам!“

една държава
се заприходява към
перò „забрава“

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

В моя свят тъгата е гостенка,
може само веднъж да нощува,
а скръбта е нахалният просяк,
който с чуждия залък пирува.
Колко ловко изплитат въжетата, ...

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...

Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни, ...

Бабо Зимо,
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя ...

Защото гласът ти е слънчев лъч...
А любовта ти е моята посока...
И когато си наоколо е хубаво...
А когато те няма е болка...

По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...

Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря, ...

Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...

Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...

Те са изписани малки звезди,
сърца и усмивки, звънчета искрящи.
Сипят се кротко по белият лист
и се превръщат във щастие.
Ти ги усещаш. Отвръщаш ми с тях. ...

Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...

Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...

Обичам ви в широк аспект -
на прошка и в пика на отмъщение.
Не ми достига много за светица,
бия и отбой от омерзение.
Така е, генът ни е по рождение. ...

Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток.
На планината водата е бистра,
морето простира се ниско.
И кой ли не знае, че няма по-лесно ...

Човешкият живот е кръстопът,
но винаги посоките се две:
напред-назад; нагоре и надолу.
Проблемът винаги е в избора.
Човекът не е спрял да се огледа. ...

Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...

Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...

Ей, Дяволе, какво си се озъбил
и как така ще ми държиш и тон,
я хайде прибери се, недолъгал,
да не получиш и червен картон.
Какво ме гледаш, тук не е така? ...

3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...

Пилях надежди, радости, мечти,
а погледът се втурваше нагоре.
Пламтяха страсти, капеха сълзи,
дочаквах непристойно всяка пролет.
Размесвах думи, мисли, страхове, ...

Снегът тъгува,
плаче на земята,
превръща се в потоци
и едва шепти,
липсва му студът, ...

Паднал си пак долу. Ставай!
Няма кой друг, сега да те вдигне!
Сам направи го, прощавай
и премини всичко, което те стигне!
Ставай! Не стой там на колене! ...

„Когато заплачеш ставаш още по-красива...
Но не искам да плачеш...
Искам да си щастлива...!”

Възседнал кон
или на трон.
Сред бойни полета,
гори,
дворци, ...

Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...