Тази есен се случи сезон
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях, ...

Знаеш,
онова,
което
ни срещна,
не се побира ...

Само на десет крачки от мен.
Господи, колко си близо!
С поглед, до смърт уморен,
гледам как тихо влиза,
сяда до теб, шумоли Есента – ...

Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението с ...

От доста време ми се върти тази тема в главата, и не мога да се фокусирам да я доразвия. Честно казано, съмнявам се и че ще мога. Все пак, аз затова и пиша, за да онагледя реално какво мисля. Всичко иска писане, дори да направиш една проста сметка, какво остава да синтезираш опита от цял един живот. ...

Светлина,
вятър,
цветове,
въздух,
дъжд, ...

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

Баба Бойка боб бере.
Боби иска да яде.
- Бобчо, бобът се вари.
Бързо боба остави!
- Бабо Бойке, не се бой. ...

ЕСЕННА РАПСОДИЯ
Замлъкнаха жътварските песни,
опустяха гнездата на птиците,
като струни от стара китара,
самотни поклащат се жиците. ...

Wake up and look back to the old attic days, full with memories but not talking about anything present.
Get out of bed. Drink coffee like my dark days. Going over and over again in this unreal world, calling themselves 'Warcraft', which looks as a little relief from the dull monotory of daily life.
...

Тихо е
и времето мълчи.
Дъждът сълзи,
като че в свят,
напуснат от сираче. ...

ЗА МАЙКА МИ
На времето,когато аз бях малък,
за майчиния пеш все се държах!
Тя ми отделяше от своя залък
и аз така в живота си успях! ...

В моята красива самота
имам си минути радост.
Нежност ражда любовта
в буйната ми бяла младост.
В моята красива самота ...

Хайде, намери́ си смисъл, давай –
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...

Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.

"Ще си играем на жмичка -
в коя банка тати скри паричка,
че той е във властта шеф
и получи с подкуп някой лев.
В градината дъщеря му Марийка ...

Тежи ми...може би е времето преди,
може би /са не/изказаните думи,
спомени за бъдеще...следи,
може би е трябвало да бъдем /с/ други...
Утро слято с болката от вчера ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Несъвършени сме, но толкова реални!
Едно небе прегръщаме с крилете си.
Една любов усещаме във клетките -
с цялата ѝ лудост и греховност.
Несъвършени сме, но щури от обичане, ...

Помолих да не ме напъхва
в разни групи, не харесвам
етикети и масовостта...
Чу ме - мило се усмихна,
явно, че не ме разбра... ...

СВОБОДА
Увиснало в небесния простор
Лъчите му ни светят и горят
То вижда всеки ден какъв е зор
Да се живее въпреки и на инат. ...

Опианен от музиката на вятър гальовен
стоя на брега на морето Любов.
Животът е сушата - Ти си кораб пътуващ към мен!
Товар безценен от чувства
и пътник единствен, очакван - ...

BURN.
You got to burn it to the ground
and leave no single evidence of its existance.
To ashes turn it, spread it in the world of man
with ruthless passion and fanatic's persistence. ...

/Нещо като поема за комуниста/
Потресена съм
от думите на народен представител!
„Гордея се с родителите си комунисти,
че аз съм бил комунист ...

Ставам рано от зарана
две лъжици като хвана.
И започвам по тигана:
Тид -дин, дан-дан...
Бум-бим, бам-бам! ...

Всичките невъзможности
като панделки във ръцете ми
се развяват.
И, заплетени,
те овързват и думите, ...

"Алчността погубва човека..." НЕ, алчността разкрива пред света кой е човек, и кой - човешко същество!

Миговете на пречупване са спрели,
сякаш аз и ти сме се преплели.
Да изплача аз на твоето рамо
горчилката от нашето събрано.
Акостира корабът ни на брега, ...

Довечера ще си говоря със Луната.
Звездите ще ни светят романтично.
На чашка дъжд. Наздраве в тишината!
Интимност някак искрена и лична...
За теб ще ѝ разказвам до зорѝ. ...

Животът е клада…
Клада, на която изгарят илюзиите, болката,
приятелствата, любовта, вярата, надеждата…
Клада…
Животът е борба… ...

За грешките на друг
със своето сърце платих.
Себе си оставих
между рухнали мечти.
Но въпреки това, ...

Изтъкани от звездна материя
кадифено в нас се преплитат
красота и изящество...
в лунния бал сред звездите!
Неуморно стича се времето ...

Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...

Всичко в теб говори за любов,
а с нея си говорим на един език.
Знаем се добре, но не съм готов
да те поделя дори за кратък миг.
Ще поиска тя да те отнеме, ...

Момент се рони в пясъчен часовник.
Аз чувам го - той нещо ми шепти.
Дали споделя ми, сам себе си че гони,
или досадата, безкрая вечно да брои?
Не ме ли укорява огорчено, ...

ПИЯНСКА ПЕСЕН
Р. Чакърова
От вярата ли тъй боли душата?
А мислех само от лъжа боли...
Такива са нещата за нещата ...

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.
Устояваме на бури и градушки, ...

Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...

Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени ...