Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...

Усмивка - красива, широка,
радва всички навред.
Но не всяка би зарадвала този,
който чака за миг, за момент,
да види точно определената - тази, ...

Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка ...

В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...

И е ясно, че няма да върнем
пропилените дни, часове.
По-добре сега да ожънем
оцелелите в дъжд класове.
Семената на сухо да свием, ...

Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...

Животът е безмилостен татуировчик. Всеки получава от него безплатен татус. Рано или по-късно. По желание или без. Независимо от житейският си статус.

За него времето е спряло
тъй както си летяло,
поредната борба със вятъра
сърцето не преодоляло
и своята последна песен ...

В нашия квартал дойде хлапе,
с усмивка чупи то стъклата!
Като във оня филм на Чаплин –
и го прави бързо и напето...
След него изневиделица – стъклар, ...

Снегът валеше на парцали,
а татко дърпаше шейната.
Аз гледах някъде нагоре,
натам летеше и душата.
Кръжаха пухкави снежинки, ...

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.
И ето, бледолилавото сияние и ...

Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги, ...

В началото на новия век спряхме да се боим от черни котки, тринадесето число и бръмчащ хладилник…
Съдбата му се случи случайно…
Модерен художник рисува картина – „Портрет на жена“ или „Нощна София“. Каквото стане…
Животът се развива по спирала. Без спирала – по-бързо…
Столетия човечеството мислело и ...

Марко Менгони - Няма да ми мине това, което ти ми остави
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Andrea Ragazzetti, Evan Bogart, Lee Dewyze & Toby Gad
-------------------------------------------------------------------------------------- ...

Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...

Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...

Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...

В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...

Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...

в една страна с бол
сиво вещество - сива
икономика

Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...

От жълтите павета заслепен,
за хората забрави в този ден.
Сега е друг той - променен
и все сериозен, все вглъбен.
Не го закачайте, не го търсете! ...

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...

Колко сладко е да бъдеш сам,
да чуваш само свойте мисли.
И те ефирни, като в храм
да бъдат лек за болната душа.
Не чувстваш липсата на хóра, ...

Тази микро-Вселена която създадохме с чувства
наш храм е!
Но също тъй наш е затвор.
Животът е мъка и битка жестока, изкуство
И срам е ...

Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...

Ти виждаш ли ангел дошъл от небето,
с разперени в полет красиви крила,
ти чуваш ли как се вълнува сърцето,
и как запъхтяно тупти и сега.
Ти знаеш ли колко очаквах момента, ...

Пусни ме да изляза, ще се върна.
Пусни ме, своя дълг ще изпълня, кратко щастие за миг позволи ми.
Освободи ме!
В златната клетка ще се върна, златна птичка ще ти бъда,
дълг и подчинение ще изпълня. ...

Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...

Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
Свят толкоз добър... толкова лош! ...

Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...

По тротоара на живота...
вървим по стъпките на милиони!
Вървим, смирени в тъмнината,
забързани към своят дом.
А колко стъпки с мисли сме вървели! ...

Тя е
всяко разцъфнало
цвете,
росна капка
по заскрежената ...

„На Рая, дето всяко бреме снемат,
желайш ли славата да видиш сам,
ръце по-чисти тебе ще подемат...” - „Ад" - Данте
Не е за егоистични хора добротата,
трудът ще бъде хвърлен, ...

Есента е в делириум
отъркаляна гола в снега.
Опустошена.
Ще изпадне в амок.
Бели съновидения ...

Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...