Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...

Чаша старинна в метален обков
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...

Когато се оглеждам в огледало –
с очи на съдник чувствата издало,
замислена над хиляди въпроси,
съзнавам, че душите ни са боси.
Понякога харесвам своя образ, ...

Ей ме на! Лазя по паважа...
Аз съм мнима демокрация...
Но под сурдинка ще ви кажа:
деградирам от градация!

Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо, ...

Есен - почти по
средата - хладнее -
природа чудата!
Вятърът брули
листата! Земята се ...

Искаш да ми вземеш всичко, което имам, остави ме да живея.
Съсипваш ме със спомени, пращаш ги по адрес в главата ми.
Забиваш копие в сърцето ми, разкарай се от умът ми.
Отрова пусна във вените, вцепени тялото ми.
Разкарай се от съзнанието ми, просто си върви. ...

и уж не вярвам
ала все се моля
да завали
и дълго да вали
да ме измие цялата ...

Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...

Студено ми е.
Нищо не ме топли.
Нужен си ми ТИ.
Тъжно ми е.
Нищо не ме развеселява. ...

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...

Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича ...

забраниха ми разни нещица да пиша
несвойствени били
нямали общо с контекста
смут докарвали в човешките души
а уж сме демокрация ...

Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско... ...

От питекантропа до потопа,
та чак до днешния ни век,
за слава и пари ламти,
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...

Ако ти се заблудиш,
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят. ...

27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...

В косите на брезите,
заплетени в ресите,
по белите им ризи
таят смоли- забрави.
В тъжен смях от ехо ...

Грешно ли е, че тебе безрезервно обичам?
Грешно ли е, че за тебе мисля и тебе желая?
Кой да ми каже грешно ли е, че сърцето за теб копнее.
Слънцето гледам и виждам в него твоята нежна усмивка,
звездите нощем вместо тебе ме топлят. ...

„ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...

На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...

"Бойко мъничко ме понатисна,
децата ви са болни всъщност,
макар че от крясъците ви ми писна.
Просто сам разкрих своята същност."

Ще проумееш ли изобщо някога,
че страшно много те обичам?
Защо пилеем любовта на вятъра,
от думи с гняв на глас, изричани?!..
Нима си мислиш, че не плача тихо, ...

Потъваме в блатото на живота... Потъваме... дори без да го осъзнаваме – бавно, плавно, рушещо, погиващо... Не са ни виновни технологиите, нито политиката, или великите сили. Виновна е нашата духовна нищета – да бъдем по-далеч от раздорите, от страшното, от непознатото, да живеем ден за ден, да вземе ...

В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...

Живея ли? Или просто съществувам?
Намирам се,
а после се изгубвам.
Сред фалша на очите ти,
в лъжовните ти думи. ...

„демокрация“ -
първа производна ѝ
е сатаната

Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева.Аранжимент и тонрежисьор Кирил Гунчев.

Понякога ми става много скучно.
Дали да регистрирам втори ник,
та нещо интересно да се случи?...
Заспивам вече над пореден стих!...
Да почнат двата ника да се ръчкат, ...

Песента е посветена на шопите.Текст,музика и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.

Привет на всички!Реших да споделя с вас песен,която е по моя музика и текст,аранжимента е на Кирил Гунчев.Песента е изпята от мен и е моята препратката към отминалите дни от детството. Надявам се да ви хареса!