Всеки иска нещо
но никой не прави нищо
На някои им е смешно
На други им е тежко
Хора изпълнени с тъга ...

Обичай ме, когато сме сами,
телевизора е пуснат,
а пък твоите очи
все намират мойте пусти.
Когато сме сред хора, ...

Сънуваш ли днес тишина
Къде си скрила нашите спомени?
А целувките влажно полепнали?!
Словата любовни, отронени,
звездите дали са прошепнали?! ...

Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...

Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...

12 януари, 2015
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...

любовта ми към теб е
загниваща морска звезда
била отдавна красива
а в симетрия на дъното
безжизнено вече се свива ...

Поредната жертва на думи,
на ласки, на трепет, мечтан,
лъжи във нощта се изливат,
а вярата става капан.
И пада с надежда сърната, ...

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...

Не бе предизвестен.
Не дойде като дъжд на победата.
На теб го нарекох.
Назовах го със име.
Изведнъж се разпори небето. ...

Българският дух се извиси,
достигна той мощ и слава,
от погърчването се спаси,
азбука своя той притежава!
Солунските братя Кирил и Методий ...

Подземната река тече
със стъпки леки като балерина.
Не осъзнаваме какво влече.
Бедата е незрима.
Не подозираме кога и как ...

Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...

Сън сънувах как вървя,
в мрак през девствена гора.
Страх душата завладя,
и със призрак за ръка –
все вървях, вървях, вървях. ...

Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада ...

Още гори огънят на страстта,
още пáри бузата ми в любовта.
От целувките диви живея,
отдадох се и с теб копнея.
Още те искам и няма да боли, ...

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...

По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...

Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...

Някой дали знае колко съм малка!?
Мога под прага на пръсти да ходя,
само за входния вятър е жалко -
той ще копнее да тича по пода.
Аз ще му преча, а той ще ме блъска ...

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, вокали - Миро

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, вокали - Миро

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, беквокали- Миро

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас, вокали - Илиян
Ударни - Краси

"Като водата" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Разбрах" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Мъж и кухня" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"М." е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...

Всяка сутрин в стаята плахо надничам.
Празна стая... празен стол... тишина.
Само спомена за теб, къса моето сърце.
Неволно аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.
Все още срещам те по коридора. ...

Тревогите отекват в мислите
и тревожно ме будят –
среднощното кафе
ми е спасение
и в тишината на нощта ...

Адът е да се запознаеш
с родителите
на самотата си
и те да те харесат за снаха.

Играя танц от сънища бленуван,
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда ...

Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...