Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...
Не искам да виждам, защото са лъжи!
Не искам да виждам, защото боли!
Не искам да виждам, защото къври!
Не искам да виждам, защото тежи!
Не искам да чувам безпочвени думи! ...
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...
Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...
– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ...
Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
Ще се маскирам и ще гледам страшно!
Надявам се да сплаша всичко живо
и всичко минало, и всичко най - сегашно,
да стресна лошото - да си отива!
Ако е нужно ще помоля скъпият ...
Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...
Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...
Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...
Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първит ...
Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...
Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...