Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове, ...

Един е изгревът събудил сутринта,
когато е разпалил небесата,
и рано в утрото росата е една,
магически разплакала тревата,
не разбираш ли каква е любовта? ...

Хей моя съдба,
от всичко какво не разбра.
Спътник си в пътя нелек.
До кога ще ме мъчиш така.
Изморих се да вярвам в лъжата. ...

Събужда ме мама с мляко горещо
и във просъница чувам на двора -
врабец и синигер спорят за нещо,
а сврачка им дава акъл от стобора.
Тичам навън с палачинка в ръката. ...

17.
Времето минаваше. И срокът за възстановяване изтече. Върнах се на работа. Ако изобщо може да се нарече така отиването някъде, където никога не съм бил...
Или поне нямах спомен...
Милена ми помогна. Донесе у дома всякакви книжа, отнасящи се до агенцията, плавно и ясно ми обясни каква е тя, как ра ...

Изобретател съм и както правилно се досещате, гооляяям изобретател! Какво съм изобретил ли? Ооо, много неща, но най- сериозното и ценно изобретение е машина наречена: „Квазита“. Не ви говори нищо ли? Вие пък, та това е най-голямото изобретение на 21 век- машина на времето! Ето, че се сетихте, казвам ...

хайде да се престорим
на по-млади (и луди)
като в нощта, в която
се влюбихме
ти ще говориш за музика, ...

фейлетон
Г-ца Паунова беше преминала през ученическите си години без особен афинитет към знанията и оценките. Нямаше и никакво желание да продължи образованието си във ВУЗ. Но родителите й като казаха „више, та више”… И я насочиха към специалност, в която по това време се влизаше и с тройка. Кога с ...

Чаках те с години, музо моя мила,
чаках и с молитви страстно те зовях,
скитница бе ти, лицето си прикрила...
бягаше пред мен... Самотен аз вървях!
С другите тогава ти се заиграваше, ...

Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили. ...

Копнея по тебе, любов!
Жадувам, умувам!
Тайно бленувам и пак те сънувам!
От приказки създадена, отгледана в мечти...
а ти ще дойдеш ли, кажи? ...

Събуждам се всеки ден с нова идея. Събуждам се идеята да покоря света. Сутрешна прозявка, сутрешно разтягане, сутрешно кафе. Рутина, която всеки имаше по този, а вероятно и в другите светове и различни галактики. Най-трудното нещо през целия ден - да се отървеш от нежната милувка на възглавницата, к ...

Ще бъда аз вятърът,
дето клати твоя кораб,
дето ту налево, ту надесно
стичат се моряците.
Чувам крясъци и плач ...

Аз зная, мъжете
не се държат за ръцете.
Аз зная, мъжете
не се прегръщат навън.
Но порасна ...

Дай да прескочим този живот -
в следващия ще се намерим.
Ще те позная по погледа,
никой така не ме е гледал.
Ще ме познаеш по думите ...

ВИРТУАЛНО
Ръкостискане, поглед, кзани думи
и аз приемам човека в сърцето си.
Уж рядко греша... зловещи куршуми
не очаквам, отправени в лицето ми. ...

Картина
Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга. ...

***
Намери ме във капките дъжд,
посивели и скрити в листата.
Направи се, че днеска си чужд
и остави ми за утре вината ...

Хаос.
В хаоса – щастие.
Щастие в хаоса.
Хаоса в мен, хаоса в теб, хаоса в нас.
Обичам хаоса. ...

Защо за другите живях?
Себе си за миг не пощадих!
Какво получих в замяна -
дълбока рана и сълзи!
Къде отидохте приятели? ...

Аз ще се върна, като нещо друго –
априлски полъх с дъх на пролетта
или невиждано стихийно чудо,
сравнило с почвата цяла гора.
Аз ще се върна, като нещо друго – ...

самоучител
по „щастие“ трябва си
в дни на разруха

Аз сбъднах се на някой друг, уви.
А ти на мен защо не ми се сбъдна?
Шептях ти името под падащи звезди
броях минути,дати,висоти...до сбъдване.
Един път казват идва любовта, ...

Без име и време
несбъдната радост
политнала птица
напусна домът ни,
в склона небесен ...

Синия блясък
Потъна в земята
И сини цветя
Са безчет и навред
Синя поляна ...

Обикаляш ме отдалече
сякаш съм минна отсечка,
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки
На чергата ти ресните ...

Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети, ...

Понякога чувам гласове,
мислите ми повтарят те,
понякога за друго си говорят,
или ги чувам как спорят.
Понякога си мисля, че съм луда, ...

Ех сълзи... защо не спрете!
И моля ви в морето бурно се поспрете.
Не мъчете мойте очи...
защото те за вас са мойте реки.
Сърце ти мое не тъгувай... ...

Отрова съм!
И не е сладко.
Горчи! На хората, на душите, на съществуванията...
Горчи... горча...
Смъртта ти никога не е била толкова истинска – виртуална реалност. ...

Ако любов теб не осени, то
тогава не значи, че трябва глава да сведеш ти.
Просто стани, погледни, надявай се и се усмихни.
Не е нужно глава да сведеш ти,
защото след всеки мрак има светлина и след всяка сълза има бодра утрина. ...

13.
Всички негласно приехме едно правило – за амнезията ми нито дума. Споменавахме болницата, добрите резултати от операцията, дългото лечение и последвалото възстановяване, но... Без амнезията...
Мъжът, таткото, стопанинът се беше прибрал у дома...
Това стигаше...
Още повече, че последния месец бях ...

Шахматът бе в кръвта му. Запозна се с древната игра на възрастта, на която се бе запознал с нея и Капабланка. Баща му - силен шахматист, спечелил не един турнир, беше кандидатмайстор по шах. Той стана и първия му учител. В началото му даваше два топа в аванс и го побеждаваше. Това силно дразнеше амб ...

Танцува
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...

Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...

Едно ванилено момиче
вали орхидеени мечтания,
а в очите му вълни
от лилави обещания.
Едно ванилено момиче ...

Кога се превърна се от блатна мида
във ябълка, но захаросана?
Ядат те пак прасетата!
Кои са по-учтиви?
Дали са мидите изгнили, или ябълките, ...

До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...

....Пясъчната лавина поглъщаше всичко под себе си. Погълна полето, зелено дотогава, притулено в омара. Планината далече не синееше, всичко се беше превърнало в безкрайни жълти дюни...набраздени от леки пясъчни вълни.
Огромна машина се бореше с пясъците. Копаеше тунел в тях и го укрепваше, за да може ...