Уморих се вече,
уморих се да мразя,
намразих дори пролетта.
Уморих се даже да лазя,
и искам да полетя. ...

Как ми се иска не просто да бъда поет,
а нежни куплети да редЯ като Руми,
на Елица подобно да напиша и сонет,
на Надя да "крадна" от бойките думи...
Те правят от дребни обекти идилия, ...

Тази вечер всички светлини угаснаха.
Тази вечер няма звезди,
няма я и ярката луна,
която осветяваше стаята ми преди да заспя.
Тази вечер не виждам образа ти. ...

През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...

Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...

Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...

– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...

Не ми се влюбваше
сега.
Не си оставих време да се лутам.
И нямах даже време да простя.
А в тебе сякаш вече се ...

Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...

Видя ли изгрева последен
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...

В едно легло лежа.
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...

"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...

Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...

Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива ...

1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...

Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...

С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...

Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...

Есента е изкуство на природата,
другите сезони са само красота.
Есента е красива, богата и цветна,
като една жена, чаровна и суетна!
Може би изпълнена с малко тъга, ...

Чак до звездите лети
духът ти добър и смел.
Нека Бог ни прости,
че не чухме твоя апел.
Ала ти си безсмъртна - ...

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Не умирай преди да се съмне,
песента ми остава сама.
Сили нямам след скитане стръмно
да те губя и да се виня.
Остави ми вратата притворена, ...

До вчера бяха татуирани
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...

И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...

Щом четеш това,
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...

Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...