Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

Чуй в тази песен моето съкровение,
усети в сърцето си откровението му
тази изповед на съществуването ми
морето от чувства, тайните, истините,
изказаното, извършеното, неизживяното ...

Треперя студено е, тъмно,
искрица ми дай, давам грош.
Заспа ли? Ще чакам да съмне.
В душата ми зима е. Нощ.

Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля, ...

Тежко и тръпчиво
отпивам виното аз,
щом преглътна е горчиво
като прегоряла страст...
Също като любовта е ...

Из "Минкини вълнения"
ПУДИРПРАЗНИЧНУ
Р. Чакърова
Пудир сичкуту ухолству в тяз ми холидеи дълги
и стумашнуту дуволству ут кибап и бъклъвъ, ...

С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш... ...

ВДЪХНОВЕНИЕ
От тъгата не бягай!
Тя е част от света,
който примката стяга
върху „гладни” гърла. ...

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ
Аз в детството като се върна
си спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар! ...

За пръв път е сурвакар –
малък, срамежлив юнак.
Мама даде му сурвачка –
(от него-по-голяма)
и научи го да казва ...

Силна съм.
Силна съм, ти казвам.
Недей ме мисли, научих да отказвам.
Научих, да не страдам по измислени любови.
Научих, да не виждам себе си завързана в окови. ...

Пишеш край с главни букви, започваш да чертаеш старта… Лятото е в разгара си, имаш приятелките си, любими ресторанти и марка шардоне. Дискотеките са твои, времето ти също – съобразяваш плановете си единствено със себе си и с тях. Четвъртък е, на работа си, денят минава бързо, ти си привлекателна. Ве ...

Отвор
Наместването на мехурчето във нивелира,
понякога е свързано с душевна болка.
Приятел си когато, със перо и блага дума
погалиш по стената и пробиеш отвор! ...

Куплет 1:
Неусетно годините отминаха бързо
сякаш кърпа на очите си бях завързал
и сега за миг я свалям след толкова много време
Избрал отдавна своя път, по който да поема ...

Търся думте с които да те изпратя,
очите ми не виждат, защото навън вали.
От пресяклата небето гръмотевица,
ушите ми не чуха, дали каза прости.

Животът е едно непрестанно повтарящо се действие. Той няма изразени физически очертания и не може да създава приятелства. Ако се опиташ да намериш първообраза му, ще стигнеш до глуха уличка, осеяна с лепкавите останки на твоите вечни въпроси.
Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, заку ...

Action –
Moving, doing, changing,
the world constantly rearranging.
Without it there is naught
and nothing to be fought. ...

Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня ...

Се плашам дека секој нареден ден
Ќе биде здодевен како недела
Ќе донесе емотивен студ
Или земјотрес од спомени
Ќе паднат маските ...

Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...

Изменя се светът и се върти.
Днес Дон Жуан е въплатен в Донеса.
Мъжете пък, копират женските черти,
превръщат се в принцеси.
От закърняла съвест се топят ...

Кой прекрачва оттатък пряко прага ми гол?
Виждам, сяда тъгата върху близкия стол.
И ми носи погача с пълна купичка мед.
На пръв поглед – не плаче. И е пищна наглед.
Ала всичко това е само нейна черта, ...

Мечтая за любов,
която не поставя въпросителни.

Муз и Муза, тъй красиви,
с пламъци в очи, скокливи,
сплетоха ръце в деня
и... любов се разгоря.
Музика душите грабна, ...

Вънка снежко трупа,
селските къщя затрупа.
Вятър вее по клонúте,
от студ пукат се стените.
Бабите, запретнали престилки, ...

ТЪЖНА ДУША
Душата ми е тресавище от мъки.
Душата ми е ранена до смърт.
Ще издържа и всичко ще вкарам в нея.
Прости ми душо, че мъката в теб задържам ...

Искам да съм гълъб, но врана се родих!
Стоя във прашен ъгъл, за съдбата си тъжа!
Моите сестри ядат месо, а аз житó.
Гладувам само за едно!
Да стана гълъб! ...

Сряда следобед в книжарницата имаше двама души – възрастен мъж, който се отбиваше да разгледа книгите почти всеки ден и младо момиче, което очевидно убиваше време до срещата си, тъй като често поглеждаше през прозореца. Спокойна, че гостите ѝ няма да имат нужда от нея, Марина се отпусна зад бюрото с ...

Всеки е една комета, светеща в земното небе.
Всеки има своя път и крета, или блести къде ли не.
Всеки е актьор във собствена пиеса – добър, или лош...
Но, пък, някои си имат фенове, а други – кент-флош.
Не казвайте, че сте нещастни, защото нямате късмет с пари! ...

Златната рибка живее във локва.
Няма за нея уют и комфорт.
Локвата мътна е и недълбока,
а във съседство – жабок, не рибок.
Поради липса на кавалери ...

Отмина Коледа! Отмина като сън!
С надежда я посрещна пак Земята!
Едно врабче, подскачайки навън,
кълве трохи, забравени от вятъра.
И в мъничката врабчова душа, ...

Нощта се чупи!
Стъкла от облаци валят
в душата ми!...

Муз и Муза
Млада и красива муза,
не е таз от кукуруза,
на самотна маса в бара
нервно дърпаше цигара! ...

Когато нявга бях невидима,
в пашкул се бях обвила,
откри ме ти, направи ме значима,
предаде ми от твойта сила.
Сега, когато ме напусна, ...

Намислил бях с едно стихотворение
за Новата сефте да се разпиша.
Но мигновено жегна ме съмнение –
изобщо струва ли си да го пиша?...
Ще вземе някой да си го хареса ...

Часовника тик-така
Като сврака
Е кацнала в мене мрака.
Трака старата барака
Като сврака ...