Накъде сме тръгнали сами не знаем,
Дали терминалът е наше спасение,
Дали най-добре е да си траем,
И тихо да чакаме съжаление..
Изправи се човеко, погледни си земята! ...

Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...

В ТЪРСЕНЕ НА „ЧЕРТАТА”
Разглеждам снимка на костна антропоморфна фигурка от Деветашката пещера край Ловеч.
Днес ме вълнува въпроса какъв автор е бил този, който за пръв път в човешката история е нанесъл черта върху камъка или костта, описвайки своя мир. Обнадежден ли е бил или разочарован? Авторитет ...

Вървя,
затичвам се
със вятъра.
Лицето ти е
криво огледало. ...

Разтъжила се Калинка
и се жалва под сурдинка,
как крилцата и червени
са със сажди опетнени.
Баба Мравка и се смее, ...

Новата любов – проблясващ лъч,
промушил се през облачни прегради.
Новата любов – игрива глъч
на птици насред горските дъбрави.
Новата любов – напъпил цвят, ...

Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...

Новый рынок – на самом деле рынок старый.
Базар - давний в Одессе, - и названием своим всегда дорожит.
Прозрачные высоченные шатры уносят главный корпус рынка в аппетитные небеса. Парадный вход, откуда вошёл Сева Пепельжи, совсем потерялся в светлых объёмах мясо-молочного здания. Сева медленно двига ...

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...

Горещо ли ти е?
Нормално.
Лятна жега...
Потта по бръчките се стича на река...
Лице подпираш с двете си ръце. ...

Звезди усмихват се в небесата,
моля те, ела, вземи ги всички тях,
че усещам на теменугата аромата,
че с теб - ангела на любовта, летях.
И, пак те моля, ела, ...

Прокоба съпътства моя ден.
Всеки миг някой бяга от мен.
Друг сочи ме с пръст,
плюе ме без свян.
Приятел от мен се отрича, ...

Сърцето ми е гробище за чувства,
през безброй плочи и простори,
стигнах до място, където си ми чужда,
но нещо в мен не спира да се бори
и да ми връща спомена, където ...

По Матрицата бавно се движа
и когато погледна встрани
тя ми казва – Поспри, нямай грижа!
Тук е писано всичко, чети!
Ако искам за малко да кривна, ...

Очите ми пораснаха до лудост
от приказки за мащехи и тикви,
затуй когато нощем мигат будни,
от бъдещето призраците викам.
Без име и без форма, но реално ...

Горя!
Пожари лумват в мен.
и лудост нестинарска ме опива.
Танцувам и пламтя.
В нозете ми жарава се разлива. ...

... И вятърът в косите, сякаш гали.
Сърцето бие.
Чуваш ли го ти?
Едва ли.
Любовта е птица. ...

Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завес ...

Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...

Има думи,
които докосват,
остават завинаги в душата,
думи на обич, на нежност,
думи на благодарност ...

намериха си
в името „Янина“... „Ин“
и „Ян“ - Родина

"Аз, смиреният и грешен Иван,
който не съм извършил никакво добро на земята,
когато дойдох в тази Рилска пустиня,
не намерих човек в нея,
но само диви зверове и непроходими дебри.." ...

Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по среда ...

Много хора те мислят за привлекателна,
чаровна и толкова обаятелна,
но други има, твоето съществуване не тачат,
във формата на думи пошли зад гърба ти се храчат.
Понякога и аз съм като тях, в своята ярост, ...

Представете си - как няколко лайна
около нас примигват... и въздишат...
Те радват се - на всяка миризма -
Самите те... на нищо не миришат.
А ние знаем, че са истински лайна, ...

Дали утихнах или още не?...
Даряват обич твоите зеници –
едно спокойно утринно небе,
уютен дом за окъснели птици…
Лекуват и изтриват онзи ден, ...

И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...

Дните отминават
нощите избеляват
Само спомена за теб е жив и остава
и гори, гори, гори със страшна сила
Понякога ще идвам в живата ти ...

Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан – ...

Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско ...

Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара. ...

покани го на вечеря
сервира му
голи
бръснарски ножчета
той имаше ...

Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...

И някога пак ще те видя нали?
Пак ще докосна твоето тяло нали?
Пак ще спра дъха си от твоята нежност нали?
И пак ще мълча върху гърдите ти силни нали?
А ти пак ще ме гледаш отгоре нали? ...

Започвам предсънно да медитирам,
денем искам да съм свеж.
Лягам по гръб, затварям очи и без да спирам,
представям си малка запалена свещ.
Топла като пещ. ...