Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист. ...

Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...

Приятелството е магия, а в нея аз и ти.
И правиш ме щастлива през всички наши дни.
Твоята усмивка огрява ми деня
и нека тъй да бъде до края на света!
И когато ми е криво, твойто рамо ме крепи. ...

Родино
Певците ти задавиха се с вино
Поетите останаха без глас ,
И стана тихо, мила ми Родино,
И нещо свято счупи се във нас . ...

- Тате, тате, ти да не си мислиш, че кадърните управници избягаха от България и се пръснаха по всички посоки на света! Неее, кадърните работници имигрираха - ВСИЧКИ КАДЪРНИ УПРАВНИЦИ СА СИ ТУК, защото ТЕ милеят за Родината си... за разлика от работническата класа!!!

Искам да те убия с любовта си.
Искам да те намразя от любов.
Искам всеки твой поглед към мен
да те унижава и да те заслепя от любовта ми.
Искам да умираш от любов по мен. ...

До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...

Скоро ще разбереш истината ти.
Няма да реагираш на това добре дори.
Ще се засмееш и ще ме изложиш.
Няма да е мъжка постъпка това разбери.
Ние сме две разделени души. ...

Каквото свърших описах,
само едно ми остана:
не смогнах и си кандисах,
да чистя мръсната пяна,
дето в живота извира, ...

Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? – Живот? ...

Безсънието бавно ме убива.
В главата ми пухти товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
– Ау, иде тая кукумявка пак...
А как дълбоко спях, гората хвана ...

Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...

Двамата с нея сме твоя Нирвана,
след всичко станало тя ти остана,
няма я болката в моята рана,
Нирвана за теб, Нирвана, Нирвана!
Двамата с нея сме твоя Нирвана, ...

Пусни сърцето ми на свобода!
Пусни ръката ми завинаги!
Изтривай всяка пареща следа
по неугасващите спомени.
Дай капана на желанията – ...

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...

БРАНКОИВАНОВО
Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инструмента; по пустоте солнечной грунтовки одиноко придется добирается в Бранкоиваново. Миху доктор Деришев наставил на работный путь, к тестю перестраивать летнюю кухню послал. Говорит: теперь в Бранкои ...

Когато съм добра
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...

Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора... ...

Утро свежо! Птичи песни!
Слънцето се е наспало!
Топнало се е в омара цяло!
Изхързулих се навънка тайно.
Как ухаеше омайно! ...

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...

ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...

Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...

Тя изглежда на жена през която са минали много любови,
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...

Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице! ...

Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините ...

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...