Сънувах те във бляскави одежди,
все същата загадъчност и хубост,
със молива, изписаните вежди,
очите ти, побъркващи до лудост...
Стъписах се, а ти погледна строго, ...

Някои мразят го клишето,
но ни мами то „проклето".
Кат на скарата кюфтето,
де цвърчи със глас напето.
То е старо и народно. ...

Къде зимува Любовта?
Край езерото с розови надежди.
Изтрива с кърпичка скръбта
и из-под вежди ме поглежда.
Напролет лъч ще изсуши ...

РОНЯ-ХУЛИГАНКАТА И ДРАКОНЧЕТО С ИЗУМРУДЕНИТЕ ОЧИ
Всъщност, Дракончето с изумрудените очи беше рожба на две съседни гаргойли, мълчаливо чакащи дъждовната вода на ъглите върху покрива на имението. Понеже майка му и баща му бяха неподвижни, домашните феи на къщата се грижеха за него в таванското помеще ...

Мръква се... заспива тишината,
внезапно оглушала от тъга,
в очите ѝ се сгушва тъмнината
и тя заспива в мислите сама.
Картини във съня им се преплитат, ...

Пътят към София е път мюсюлмански,
джамии ще строи глупакът балкански.
Утре и фесове ще заместят калпака.
Европата знае да ласкае глупака.
Камбаната вече не иска да бие. ...

Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...

Търсейки поетични находища,
бродеше ,,като сянка из мъртви полета'',
привидяха му се някакви гробища
и че го лаят стадо от псета!
Стреляше нахалост и без посоки, ...

Да, пиша и не се гордея със това,
каквото имам, Бог ми го е дал,
душата си изливам във слова.
Наказал ме е, или приласкал.
Да, пиша и осъмвам край свещта. ...

Отпийте вода, госпожо адепт,
и вие, милорд милостиви.
Защо ви тревожи нашият двор,
скверни са ваште мотиви.
Не искам да ям от вашия хляб, ...

„Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.” 1 Коринтяни 12:12

Пускам я в себе си
Позволявам ѝ
Да потроши всичко в мен
С отворени обятия
Да изрови, изтръгне, изкорени ...

Снегът бе тежък, мокър и затрупа
дървета, сгради, къщи и цветя.
От тежестта студена се пречупиха
Тополите край плитката река.
На моста имам среща само с вятъра ...

Мухи сме ние по зъба на крокодил,
нощта над нас корем е на стоножка.
Каквото и да кажем, животът ни е мил,
дори да е злочест кат този на кокошка.
Мухи сме ние, горди еднодневки, ...

ПРИРОДАТА И НИЕ
Стоя на топличко и гледам през стъклото.
Там всичко е покрито с пухкав сняг...
А бързат хората подтикнати от "злото".
Колите пък форсират своя бяг... ...

Живот
Бряг на море,
песента на вълните.
Слънце,
топлината на времето. ...

Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...

Дали ако Дедал не беше леко смахнат,
днес щяхме да познаваме Икар?
Ами ако Иуда беше разпнат,
а не Христос -кой щеше да е цар?
Ами ако Наполеон се беше спънал, ...

Първият път беше преди 15 години:
славно пътуване, ентусиазъм, роднини...
Три дни и нощи нагънати в автобусите.
Спирки внезапни, престои ужасни и друсане.
В Сърбия част от жениците изпищяваха: ...

Хората пишат книги,
аз пиша смъртта си.

След полунощ
Нощ. Мъгла. Без звук, без глас.
Таласъмски, страшен час!
Бродят гладни, искат кръв.
Бързат кой ще бъде пръв ...

Днес всичко на глас ще призная.
Време е да го чуеш, защото боли.
Трябваше ми време да осъзная,
но нещо в мен не изгасва, все гори.
Защо винаги идваш, когато не трябва? ...

Има нещо измъчено в тона му – селски, груб, първичен, сякаш този човек не живее, не познава красивото, страхува се от чистотата му; най-уютно се чувства в хаоса, там е неговата територия, основана на физически битки, псувни и ужасни обиди.
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали и ...

Цената на войната
Историческо есе
от Християна Красимирова Манева - 11 „А“ клас
„Историята е принудена да се повтаря,
зощото никой не я слуша.“ ...

Обичам силно,
с цялото сърце...
А то до болка
се разкъсва.
Дели се не ...

Darkness.
And in the darkness sun.
And a burden fills the air
As the sun goes down.
A burden of unfinished love ...

Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна, ...

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...

Стар приятел и чашка кафе!
Тихо плаче пианото някъде в здрача!
Стар приятел и нощ - кадифе,
нощ, каквато с години си чакал!
В малкия бар на големия град - ...

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата”.
> "Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди ...

Люби ме страстно
само както ти си знаеш.
Води ме в приказни мечти
и ме докосвай нежно палещ.
Целувай ме и ме прегръщай. ...

Животът ти бавно изтича...
за минало вечно сълзиш...
запитай се...
Има ли смисъл?
Запитай се ти... ...

СВЕТО̀ СЕМЕЙСТВО
нека всички люде по
Земята бъдем

Търпеливо отброявам вечерите,
които ме делят от разговора ни.
Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.
Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.
Три нощи по-малко и ще видя очите ти ...

Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ех ...

Позволи ми да мечтая
Позволи ми с въображението си да поиграя,
Там съм свободен
там граници не зная.
Да бъда с теб обичам ...

Отрова
Ще трябва да си спомня пак
за змиеносеца у мене...
Оная пъргава торба!
Как пак забравих да я взема? ...