Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
Акварел с макове
🇧🇬
О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
И както довчера на някои им изглеждаше невъзможно.
Положението вече е сложно.
Нужни са действия неотложно,
взе да става тревожно
Задействайте промяната подкожно, ...
Дядо Йоцо се премени, вдигна високо знамето и бодро тръгна да посреща еврото. Той не беше като онзи Йоцо! Той отдавна беше свободен – така му казваха постоянно! Толкова свободен, че можеше да ходи навсякъде, например из Европа, тя беше вече негова свидна майка закрилница – също така му казваха! Само ...
Прости ми любов, че съм наивна
че те гледам с очите на доверието,
но пред твоя чар съм безсилна
как да скрия от теб вълнението?
Прости ми, любов за глупостта, ...
Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...
/СТОЯТ СИ МУТРИТЕ
Стоят си "мутрите" "на всеки километър"
като пиявеци са лепната по нас",
Играят си със нас играта "Черен Петър"
и повече укрепват свойта власт! ...
Понякога така се поддавам на
страха, че чак срамувам се от мене...
В опит на всички да угодя,
превръщам се в прах и пепел...
Толкова малко е моето сърце, ...
Недоизказаните думи повече болят,
от вѝковете на разбити чувства.
Понякога, когато си мълчим
разказваме истории не чути.
В очите може да се види много, ...
"Hope" is the thing with feathers –
That perches in the soul
And sings the tune without the words
And never stops at all.
And sweetest in the Gale is heard ...
Йохан Волфганг фон Гьоте
Чувах как сърцето ми бие в тишината.
Бях направил всичко, което обещах.
Вечерта се спускаше вече към земята
и зад планините пропълзя нощта. ...
– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...
Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
Обичахме се с тебе двамата, отдавна.
Обичахме и беше истинско, нали?
Но както всяка обич, така и нашта бавно
Превърна се във купчина несбъднати мечти...
Лъжите ни съсипаха, съсипаха и чувствата ...
Някой нарече те книга с бели листя.
Искам да пиша, но нямам мастило.
Живот инфантилен- купчина страници,
малко или много от теб видях.
Отправям към теб само молитва. ...