Дъждът не отми калта неизбежно горчива,
в гърдите ми трупана дълги години
от ялов език на сган безогледно бъбрива
във днешните сиви и чужди картини.
На клетата Майчица родна, презряна, ...

Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива ...

В мига, във който душата бе гола!
Изпълнена със болка и любов,
една магьосница изсъска като хала
и тя замръзна в благослов.
Протегнала ръце към Бог, ...

Липсата е смисъл за малкия ми ден.
Вярвам, че орисница е странна дума...
Съдбата ни и дума преобърна.
Не вярвам, че душата ни е тлен...
Но вярвам, че сърцето ни е земно... ...

Думите реално не стигат
или по-скоро грешат?
Очите ти само попиват
кое усещам в мигът...
Крадем целувките си, знаем, ...

По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся, ...

Стъпка по стъпка
в живота жарава
погледът търси
на дъгата кръгът
в душата горчилка ...

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ
Опитвам се да вляза в спор...
Не казвам няма да отстъпя.
Света ни е не пазен двор
и взима всякакви калъпи! ...

разпилява се
из целия град,
из ц е л и я т и с в я т:
със своята тъга –
със цялата си радост ...

На А. и Б. Стругацки
Понеделник започва в събота,
казаха мъдрите хора,
папагалче зелено хвърлиха -
бръмбар в мравуняка спорен. ...

Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...

Какъв съм мъж, със седем лева в джоба?
Нали за туй ти позволявам да крещиш?
Обръща ли се дядо ми във гроба
видял, че точно ти до мене спиш?
Гладувах дни за да ти купя цвете. ...

Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.
Бяла страна. Слепи деца. ...

Пиша това в 12:11...
Отново е полунощ...
Събота е...
Както всеки уикенд просто седя вкъщи и...
Нищо... ...

След „Народе“ ръката му трепна –
може ли да хвърли ядно камък
върху този, който сам е жертва
в петвековна страшна драма?!
Левски прекоси полета орни ...

Планини гиганти в сърцето на Родопа,
лежащи на това място, те заспиват.
Нощта става и танцува танци,
които ние можем само да мечтаем.
Украсените дървета пренасят ...

Ти никога не ще узнаеш,
че аз по теб съм още луд,
защото днеска друг желаеш
и с него тръгна си без смут.
Аз никога не ще призная, ...

"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...

ВЕК НА БЕЗВРЕМИЕ.
Десети ноември роди
СДС.
СДС роди Мулти.
Мулти роди Вис. ...

Ти го давам последниот свој бисер
затоа што ѓердан не ми остана
ниту поезија во суперлативи
сега ми фали раката на послабиот
и моќта на посилниот ...

Не мога да ти дам пари,
но цветя, да, ще ти дам.
Дай ми сърцето си и ще
видиш, колко нежна ще съм
с него, не се пази, недей ...

Когато младите години
са отлетели
и косите като сняг
са побелели...
Когато с изтънели нерви ...

Сякаш някой със взлом или с нежен погром
струна дръпна, дори не попита.
Щур акорд зазвъня, после в миг онемя...
Само ехото нотите сплита.
Не разбрах и къде съм в тази луднала песен. ...

Снежно ми е!
Прелитат първите снежинки...
Ъглов поглед... Нежно ли е?
Ранен, убит, безброй картинки.
Желанието ми потъва... ...

Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...

Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...

Зове душата ми поезията,
търси вдъхновението и,
когото се смее и се усмихва,
когато плаче и когато се моли...
когато пее и когато пише... ...

Притисната от всичките страни
аз дишах тежко.
Притисната от всичките страни
аз търсих изход.
Притисната от всичките страни ...

Ръцете ми помнят
лицето ти,
очите ти,
устните ти,
очите ми помнят ...

Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме
като декор на маскарада.
Безверието носи болка ...

╰✿Sunny EL✿╮
2013

22.09.16

СЛУЧКА НА ПЪТ
Росица Чакърова
Ако днес те дочакам да дойдеш при мен,
ще те срещна с невиждана нежност.
Ще забрави денят, че е траурен ден ...

335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...