Студ в душите и сълзи в очите.
Две сирачета сиротни и мечти
на прах разбити, останали самотни.
Подлецът кръвен това ни причини
и теб за винаги от нас отдалечи! ...

Липсваш ми
Без тебе, Роси, животът е суров,
без теб това не живот.
Какво да дам, о, богове,
да бъде в живота ми за миг поне. ...

Помниш ли детството? Малко градче.
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива.
Носеше, спомням си, синя пола - ...

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“ ...

Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници, ...

Качих се на въртележката с кончета,
И се въртях, и въртях, и въртях.
Захарен памук и дъвки за балончета.
Животът прилича на лунапарк.
Качих се на въртележката с кончета. ...

Бях там,
където три реки се вливат,
водите се прегръщат
и тихичко шептят,
бреговете с ласка ...

Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо. ...

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...

От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...

Човек ли бе или кукла?
Марионетка? Проститутка?
На конци невидими ли играеше
докато в тишина ридаеше?
Нима не бе нещо повече от плът, ...

Коледата чука на вратата.
Идват празниците светли.
Иска ми се с доброта,
да напълним днес пакетите,
не със стоките от Мола ...

Ошав
Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен ...

Аз все така ще те обичам,
във края на деня,
на устните ти въздуха ще вдишам
и сладко ще се унеса.
топлина, по вените ми ще се стича ...

Прозорец към звезди....
искам да скачам...
не, не ме е страх...
казах ти – да летя се научих...
Едно вдишване, ...

Завряният зет
Заврян зет е такова същество, непознато
във други държави. Вирее само у нас.
Подвластен на много правила всепризнати –
достоен за Гинес го правят от раз!... ...

Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...

Защо мъжете отиват на война
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зод ...

ЕКСТ. ВРЪХ "ЙОЛКОВИЦА" - ДЕН
Зазорява се. По върховете на планината пъпли сивкава утринна
мъгла. До близкия вършец води козя пътека. Тя изкачва върха,
леко се спуска към малката полянка на билото и после се
изгубва сред боровите и буковите дървета. По пътеката, откъм ...

Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...

Бяла коледна нощ идва бързо
и със себе си носи мечти.
Зад шейната шейтан* е завързан
и по дяволски, думи шепти:
"Вярвай в бъдното, беден човече, ...

Понякога се връщам още долу,
във кладенците тъмни и дълбоки,
във спомените задушаващи отново,
когато бях тъй слаб и тъй самотен.
Тогава давам воля на страха си ...

С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха ...

Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...

Образът на добрия старец е влязъл в съзнанието на почти целия свят като естествена асоциация с Коледа. В нашата страна, по стар обичай, щом настъпи месец декември, неговият лик започва да се показва от прозорците и вратите на училищата, от опаковките на безброй шоколадови изделия, от някои реклами, ...

Екскурзия във първи клас
Откъслечно сега си спомням
една екскурзия на Първи май,
която бе като "Световно"
и свързана със моя край! ...

ѝма неписан
закон - не обичаш ли -
обич не чакай

И дочаках мига
да се срещнем отново,
да ме сгряваш без мяра,
да се любим без слово....
Запазил от далеко ...

Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...

5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...

В онази нощ снегът
натрупал бе почти до пояс.
Във ниското небе замръзнал облак
извил бе матов гръб
в несбъднат и застинал порив. ...