Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.
И стените убийствено тесни, ...

Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...

Приятелите винаги остават
Приятелите винаги остават,
усещат болката в твоята душа!
Когато имаш трудности не те забравят,
до теб са, държат и твоята ръка. ...

КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...

Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Трии ...

/В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
Родил съм се в неподходящо време!
И място по- добро от туй не съм избрал!
Аз този свят такъв не ще приема,
защото той е гръгнал на провал! ...

Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...

/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...

В тъмното
думите ти като
мълчаливи блесни
потъват у мене
и слънчасват очите ми... ...

Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват ...

Загубата на паметта
става по закона на Рибо –
от най-новите спомени
към най-старите,
как искам да не си в далечното ми минало, ...

Цяла вечност няма да ме има
а тука съм седнал на скамейка подсъдима
страхове правила задръжки и вина
държат ни добре и ни водят за носа
Един друг се гледаме един друг се съдим ...

И останах там
сама, сама
акомпанирана
само, само
от дъжда на пианото ...

Ний всички пешки сме, да пешки –
парчета плът пропити с грешки.
А някои се имат други –
корони носят с изумруди.
Качили са се на Майбаси ...

С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори ...

Един старик различен,
поседнал на студения бряг.
Поглядва на запад в морето.
Пристига пореден моряк.
Прислушва се в заморските сказки. ...

Прощавай приятелко мила,
прости ми за всичко сега,
когато останах без сили,
и не мога да се справя сама!
Нямам вина, но въпреки всичко това ...

Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!
Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека ...

Свидна
Прокудена от хиляди измами,
изровили в душата ми следи,
в покоя на мастилените нощи,
улавям нови, падащи звезди. ...

Молдованци и румънци,
сякаш съм във Букурещ.
Кал от де за тия грънци?
Бога, как да разбереш.
Викат, карат се, ругаят. ...

Питате ме
защо съм аз такава?
Защо очите ми са пълни
със сълзи?
Защо не искам да забравя? ...

Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота ...

До край ще те пиша, любов,
щом диша животът у мене!
До крайният час - благослов,
белязал мечти споделени...
Докрай ще се връщам във рай ...

📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...

Калина,
в сърцето ти има
белези
от стари войни...
И не всеки знае, ...

Какво време настана само – пазарно. Та се налага в речника след думи като любов, патриотизъм, хуманизъм, морал да се пише в скоби “остаряло, архаично”.
Една любов само остана - към парите. Имаш ли пари – всичко можеш си купи. Лекарите дори ще намерят всяка нужна им болест срещу парите ти. И в отделн ...

[la versione italiana di "Total Eclipse of the Heart" (Bonnie Tyler)]
------------------------------------------------------------------------------
Л'Аура & Нек - Слънчево затъмнение на сърцето
[италианската версия на "Пълно слънчево затъмнение на сърцето" (Бони Тайлър)]
--------------------------- ...

Помня този ден като днес
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път, ...

Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.
Взимай си ги перлите, дай си ми милувките! ...

Тя стана от леглото и облече червеният си халат. Погледна през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не пред ...