Ще си разкъсам старата премяна
от жегата непоносима днес.
И върху тялото си ще надяна
по спешност мантията срещу стрес.
Веднага тука – даже без магия, ...

УЛИЦА ЩАСТИЕ
Живея на улица Щастие
и хиляди слънчогледи
са мои съседи.
Събуждам се сутрин, ...

Сутрин рано край една река,
дядо с кофа и ботуши.
Хвърля въдиците във вода,
сяда, гледа техните перца.
Там живяла рибата Таранка, ...

Да се сгуша до теб
като кестена в скута на топлата шума
и циганско слънце да пием,
да съм есенно тиха и шумна
до ранни зори... ...

В квартирката, през лепкав страх
я гледа старо огледало.
А в ъгъла, покрита с прах,
мълчи гъдулката и бяла.
Нахлузва късата пола, ...

Тази вечер ще флиртувам със съдбата.
Ще ѝ покажа защо при мене е дошла.
С чаша вино ще я посрещна на вратата.
Жадно ще ме гледа и няма да е сама.
Дяволът повлякла – за опашката го води. ...

Очите търсят красотата.
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...

Нощта е по-коварна от отрова,
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...

В съавторство с Alex Malkata
Мая:
По стъпките, гравирали брега,
не спирах своя бяг лудешки.
Русалките извиваха снага, ...

Правдата търсете, мили хора.
А после смелостта и любовта.
Без правда няма никога опора.
Пред прага, там, на старостта,
ни смелостта ще ти помогне, ...

Вие, нямате ли майки?
Нямате ли си деца,
че слугувате на шайка
в мафиотската страна?
Милички са ви парите ...

По бреговете на мълчанието ми седиш,
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...
Аз не наказвам лошото с подобно! ...

Голямото огледало с тъмна дървена рамка прекара дълги години на тавана, сред купища стари и непотребни вещи. Не зная с какво привлече вниманието ми онзи късен следобед в началото на юни. Качих се, за да потърся някакъв документ, разрових се в кашона със стари книги, не го намерих там и докато изтърс ...

Не се усеща морето вече,
остава някъде ей там далеч...
И на лятото пътя пресече,
Сезонът есен е веч.
Учениците на 15-и започват, ...

Защо ми е разкоша
когато любовта е
дрипава
какъв е смисълът
от чувствата ...

тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...

Изгубваме себе си
в този живот.
Раздират ни страсти,
беди и неволи.
Откриваме в своята ...

Кутията с най-вкусниете бонбони е една...
Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,
аз зная от какво най-много те е среах,
изяде последния, но пак с надежда я отвори,
знаейки, че няма отново да вкусиш от тях... ...

Така си ходя –
сам, небрежен, понякога трезвен.
Почти необръснат…
По паважа на самотната улица,
пореден ден от живота откъснат. ...

През цялото време си мислеше, че тя вероятно е очаквала да ѝ предложи брак. „Защо жените все за обвързване мислят?”, ядосваше се. Не стига, че ги ухажваш, обичаш ги искрено, къпеш се всеки ден, носиш подаръци, даваш всичко от себе си, а и... брак. И какво е бракът?
– А? – попита човека до себе си. Т ...

Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото г ...

1. The problem of definitions
There is an issue that arises in almost every serious conversation – the divergent meanings of terms. This is an especially pernicious issue in philosophical discourse – so many schools of thought, so many different frameworks, axioms, metaphysics and epistemologies. Fa ...

Луд ли си?... Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!
Как предлагаш след предателство, ...

Есента рисува с жълти акварели,
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа, ...

Погледни се в огледалото -
оттам те гледа човек,
блестящ, стъклен и гладък,
досущ приличащ на теб
като оживял, светъл отрязък. ...

Морето
Слънчеви лъчи се гонят по вълните,
а те една след друга, както и мечтите,
пенливо се разбиват на брега!
Студени са вече, идва есента, ...

Аз съм цялата изтъкана
от тънки мрежички,
съдба след съдба
се движа към живота,
където ще съм само кукла на конци ...

На правдив художник четките
винаги умират прави.
Така било е и ще бъде
на вечното изкуство за прослава.
Живот не всеки вдъхва, ...

Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. И слънцето
в него не угасва. ...

Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското, ...

Пукам во човечки мети
што сакаат да ме земат
во прегратката на злото
за да му служам на ѓаволот.
Пукам во човечки мети ...

Йеронимус Бош ми прожектира сън в съня ми.
Сюрреализъм, провиденчески следи.
Грехопадения, молитви, омерзения,
безумието днешно е видял преди.
Наяве си измислям обяснения. ...

Хванах кукумявка на вратата
на лабораторията на светлината.
Какво е станало с нея, не знам,
но вече не е там.
А, тя била всъщност тука, ...