когато човек няма какво да каже
по- добре нищо да не казва
макар че то времето ще си покаже
прекрасно цвете ли е или язва
всеки е писател, всеки фотограф ...

Целувки и цветя...
Животът ми, без теб,
загуби
цвят
и цел ...

Снежинки проблясват в ефира
и сгушват се в преспите сняг,
и в танца им времето спира,
и в танца им жива съм пак.
Студът ме пробужда и вятър ...

Да си сменя името, фамилията,
града или… направо тази планета,
щом съм си искал моето минало…
на нещастните не се дават съвети!…
Колкото аз днес се себеобичам, ...

Дядо ме заведе в снежната гора –
дряновата клонка сам да избера.
Качил ме на рамо, гази до колене,
че снегът е много по-висок от мене.
А пък баба в къщи е оплела вече ...

Убийте гондолиера, пеещ песни,
от картината във Венеция,
дядото, дъвчещ тютюн, да изчезне –
и ще остане ли нещо?!?
Махнете книгите и четете само вестници. ...

Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...

Виждам те.
Погледът ти все още ми изглежда студен,
сърцето ти е в пълна гримаса.
Очите ти още ли търсят мен?
Потънал в чашата, наливаш и втора, ...

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...

МАЧКИНИ ВРЕМИЊА
Растевме од нафора.
Детството ни беше винова лоза
во која зрееше младото вино на нашето небо.
Растевме во едно време ...

Беше късна есен кога пазихме кариерата с Димча, ноември ли беше, декември ли, не помня. Деня беше къс, нощта дълга. Тамошните работници, отрудени челяци, гледат как да остържат системата. Затворили едно теле в празният фургон до работилницата, турили му кофа с вода и му хвърлили две бали сено да руп ...

на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*. ...

Не вярвам, че щом нарани ме...
съм длъжен глава да сведа...
и мигом да кажа: „Прощавам...
да свършваме вече с това”...

Дядо Коледа,
знам, за депешите и писмата
отлетяха времената,
но не ти знам мейла,
номера на телефона, ...

Пуснете любовта да си отиде!
Не я насилвайте да ви говори!
Луната небесата щом разбрида,
към истината път ще се отвори.
И нека любовта да бъде плаха. ...

Мечта за песен
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своит ...

Малки камбанки.
Бяла нежност сияе.
Момина сълза.

Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...

И в студ, и в мраз, и в мъки,
сред милиони угаснали звезди,
без протекции и препоръки,
добротата пак ще се роди.
Край изоставени огнища ...

Недоверието има много лица -
все различни.
Предателството само едно -
твоето собствено.

Нищо, че ноща като старица
метнала е черно наметало –
зъзнат в мрака дървеса и птици,
а в душата ми е бяло, бяло!
Нищо, че през тъмните полета ...

Този път е постилан със камъни,
този път е за смели сърца...
Този път ще е труден за двама ни -
аз избрах го. И ти го избра.
Този път не е еднопосочен; ...

Защо ми проклинаш
метежния поглед,
че ти си слаб
и отвръщаш очи?
Защо проклинаш ...

Най-скъпият Коледен подарък
Това се случило много, много отдавна. В схлупена къщурка на края на едно малко селце, живеели майка и син. Бащата преди една година заминал за далечна страна, за да изкара парички и осигури по-добър живот за сина си. Те били бедни и оставайки сами, на майката се налагало ...

Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц. ...

Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...

Последна нощ, последно ядене за мен...
не че съм затворник, просто знам
че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.
Не че искам да умра, но така се налага,
в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот ...

Беше вечер, едно момче бе тръгнало към гората, да вземе малко дърва за душата. Започна да вали, а момчето тичаше босо из парещите вълни и с ръка на сърце, зовеше мама, мама... Бе се потопило в сълзи, когато видяло едно момиче, да играе под дъжда... Приближил се до нея и казал, защо играеш под дъжда? ...

Падат листата, трупат се...
да повеят любовта.
Край огнището топло,
студен ветрец, косите ми развя.
Есента си отива с птиците, ...

Две неща знам със сигурност:
всички ще са по-щастливи без мен,
има живот след смъртта.
Не знам кое е по-страшно.

Изрисувай стъпки напред,
изрисувай моя огън.
С пълна шепа раздавай,
твоята страст, ти разкрасявай.
Изрисувай закрила с обичта, ...

Любовта е обещание.
Любовта е сувенир.
Веднъж дадена,
никога не може да бъде забравена.
Не я оставяйте да изчезне.

Той помни много – строен, величав,
той знае и възходи и падения,
победи и погроми, поражения,
управници с различен нрав!
Той помни бури и градушки, ...

ЗАЩО???
Защо се скри, защо ме ти предаде,
защо илюзия помежду ни създаде?
Защо страх те е да срещнеш любовта,
кажи ми моля те, каква е истината! ...

Приеми ме, като уличница,
която е дошла да те целуне,
дошла да поседи
под стряхата на твоя поглед.
Не искам почести! ...

РОМАНТИКА ВЪВ ПЪРВОМАЙ
Аз помня кой филм в киното въртяха.
И как от село стигнахме в Града.
Как четири момчета не се спряха,
да гледат филма във вечерта. ...

На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...

Погледът ми гаден
само е прикритие.
Душата ми жадна е,
търси си укритие.
Споменът брутален ...

Знаеш как детето гледа машинката на зъболекаря
преди да седне на стола.
Знаеш как момичето с арахнофобията гледа паяка,
който си е сплел мрежа в ъгъла на стаята.
Не се страхувах от паяци и зъболекари. ...

Глава петнадесета
Новодомец
Ококореното мартенско слънце истински се наслаждаваше от играта на палавите си, като женски пръсти, лъчи, отразени в малките кални локви, напомнящи за скоро разтопилия се сняг. Разцъфтелите върби край реката, кокичетата и минзухарите по дворовете и полето, носеха вестта з ...