всеки на ОБИЧ
надява се като на
БОГОпроява

Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата. ...

Откри ли ме... в очите ти потъвам,
в най-мекото и пухкаво легло.
Не се страхувай, грам не си се лъгал,
че истинска е нашата любов!
Намери ли ме... тук съм, във сърцето, ...

{{Авторско}}
Дойде време да си кажем край,
любовта е станала под наем май.
И който има ще я плаща,
който няма ще я жадува и самотата си ще празнува. ...

Миграция
Ръждив фенер, стъкла разбити,
полуразрушена стрехата мълчи,
че празно гнездото на пойните птици
остана – летят те към топли страни… ...

Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...

Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля ...

През повечето време в него бушуваше огън. Предлагах му газ, но той отказваше. Имаше си водка, с нея го гасеше.
– Искаш ли? – попита ме.
– Не, не съм гладен.
Държеше филия черен хляб, леко мухлясал, но за сметка на това обилно намокрен с нещо и съвсем безформен.
Отпи едра глътка от малката бутилчица, ...

Ранна сутрин..
..махмурлука..
..блъска като влак..
..кучето си иска своето..
..търси си разходката.. ...

Ей сега ще ти кажа...
Не на теб, на душата ти...
Вече хилядолетия пазя
тайни, позеленели в краката ти.
Себе си трудно опазвах, ...

Разрида се стара майка,
скубе коси и се вайка.
- Мило чедо, къде си?
На чужда земя дали добре си?
Носих те девет месеца под сърцето, ...

Събери ме... цяла,
с всичките ми разпилени чувства,
с които огнено нахлувах в любовта ти.
Понякога с болезнено раняващи се истини,
друг път – с лавина от изгарящи се страсти. ...

In the spring from the top to the heel
I was fond of a daffodil.
Its beauty meant the world to me
It was all my eyes could see.
In the summer I flew with some sparrows ...

Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...

БАБА НЕДА БАЕ И ГЛЕДА
Автор: Генка Богданова
Може ли градче без врачка,
без гадателка-баячка?
Хората имат проблеми – ...

Все си мислех, че на родителска среща на първокласник се стои прав. Така де - на тези малки чинчета кой възрастен може да се побере да седне?! Но, когато влязох в класната стая на дъщеря ми, вече всички родители бяха седнали по чинчетата и слушаха в захлас Госпожата. Никой не забеляза, че бях закъсн ...

Живял един красив поет
далеч самин в горичка малка,
с имáне – римите безчет,
тефтерче вехто и писалка.
Не бил доволен тоз поет ...

Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.
Ти си блян на душата, потърсила вечност ...

Една любов не се описва с думи,
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...

Светлината наднича в прозореца ми и чака
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих. ...

Таму каде одам
сосема малку зборувам
зад мене делата ѕвонат како камбани.
Следен пат кога ќе ме кршиш
нека биде тоа на ситни парчиња ...

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...

Можеш да се превърнеш
в няколко различни форми,
всяка година си друг човек,
не забелязваш ли
колко малко време ти отнема ...

Отдавна вече нищо не боли.
Излекуваха се всички рани.
Спомените със амнезия изтрих.
Изплаках всички сълзи насъбрани.
🍁 ...

Моля, кажете не на шега...
Детска песничка, текст: Драгомир Шопов
Кой разля дъга по пътя?
в локвите от цвят блести.
Слънцето горещо стъпва ...

Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...

И тръгна лятото, и беше някак тъжно.
Тогава появи се тихо ти до мен
и аз поисках вечно да се свържем,
да изрисуваш с багри всеки скучен ден.
Във есен нежна себе си намерих, ...

РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не ми пълниха главата,
без смисъла му истински да знам. ...

4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...

Аз никога за нищо не излъгах
в очите ако можех, ще те гледам
но двамата не можем да се сбъднем
и истината просто е за мене.
Написах си го целият живот ...

Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...

Ти мислиш, че аз се страхувам,
че скършен ще падна пред теб,
че имам какво да загубя,
че аз съм безсилен плебей.
Жестоки са тия заблуди, ...

Лято мое, пъстро, цветно,
с усмивки пълно и игри,
успяваш някак неусетно,
да ни правиш весели, добри!
Не искам да си тръгваш още, ...

( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам! ...