Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...

Войник на вечен пост
с надпис кратък, прост:
"Загинал за Родината!"
1912 -та е годината.
Една бе достойна ...

Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...

Ти на болката откликваш,
щом в сърцето ме повикваш.
На мигá се отзовавам,
че отдавна те познавам.
Искам те и ти го знаеш – ...

После секое разочарување
почнувам нова битка за среќа
додека чуден ветер го населува
местото во кое живееме.
Во сон умирам ...

(Александър Невски)
На София в сърцето старо
на Бога храм въздига ръст.
Изваян цял от мрамор в бяло,
а там, над него – златен кръст. ...

Небето тръпнеше.
Гневът на Зевс.
Въздухът във пламъци гореше
човекът, едва прогледал
стоеше ужасен ...

Човек понякога е удивителен.
Откриваш го във всички срички.
Понякога е въпросителен.
Понякога е две кавички.
Понякога е точка той. ...

Понякога, когато теб те няма,
аз сядам и поглеждам през прозореца навън
и сякаш до сега била съм сляпа,
и сякаш непознат и чужд ми е светът,
а клетката в сърцето ми полека се отваря, ...

Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...

https://www.youtube.com/watch?v=mDJ4VBT05u0

На училище
На училище изпратих моите деца,
днес първият е учебен ден, незаменим.
Хора, стихове и песни, голяма веселба,
един ден в живота незабравим. ...

Усещам твоя аромат
сред толкова лалета,
от хубави, по-хубави на цвят,
но само ти си моят свят.
Усещам топлия ти дъх ...

Басня от Генка Богданова
Влюби се Петелът в Кукувица –
пъстра, гласовита хубавица.
Та, влюбеният, скромен, стар ерген,
след месец само, нежен и смутен, ...

В клетка съм със теб...
Аз съм птица – искам да летя!
Планините да обиколя,
на всяка клонка да се спра,
на тишината да се насладя. ...

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

Вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи.
Оцелях още една
работна седмица.

Кокиче бяло, тънколистно
с листенца мънички, зелени.
През сняг към слънцето лъчисто
расте, край преспите големи.
Забравило, че люта зима ...

За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...

Тая Радка! Все такива ми ги праща!
Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.
– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. ...

Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...

Разбира си не съм и аз безгрешен.
Човекът е създаден да греши!
А кажеш ли противното – си смешен
и истината искаш да рушиш.
Зачеваме със акта си греховен, ...

3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...

​
Ситни стъпчици сред каменисти отливки,
назад остана и последният клек,
пред очите ми неземните рилски извивки,
усещам се малък, незначителен и лек. ...

Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата - ...

любовта
е
себераздаване

Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.
Но аз не съм глухарче!
Аз дишам, страдам и пея!
Какво да направя? Не мога да се смея!
Но песните ми никой не чува! ...

По тънкия ръб на бръснача
старците и децата крачат.
Едните събират шишарки,
другите тичат из парка.
Отворили шепи и вестници, ...

Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.
Отново "вчера" ти не ми се сбъдна, ...

Внезапен изстрел –
в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена. ...

Утре
Ти утре пак ще бъдеш тъй щастлива
и толкоз млада, както и преди!
Защото младостта не си отива.
В сърцата ни не спира да гори. ...

Остави ме да си тъжа.
Ей така - нерабрано и тихо.
Да вали върху мен дъжда.
По дланта си да пиша стихове.
Остави ме. Не ми пречи ...

Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям. ...

Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената ...

Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, койт ...