В шепи си събрах мечти...
окъпах ги със своите сълзи...
...облякох ги в любов...
и с усмивка ги целунах...
живот им дадох... ...

Милостивые государи и государыни!
Я глубоко извиняюсь перед вами, но
снимаю с себя всякую ответственность!...
Я никогда не рядил моих героев в шутовское платье!
Они без моего ведома разыгрывают какую-то старую легенду! ...

Някой ден след лятото,
на пуст, далечен плаж
ще тръгна срещу вятъра
олекнал – без багаж.
Морето ще е бурно, ...

7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...

... И ужаси се
ЛЮБОВТА, че този свят,
уви, руши се...

Мечтите ми отидоха на вятъра.
Надеждите са счупени.
А любовта е само спомен.
Ще бъда ли отново някога,
след всички дни загубени, ...

Жадувано
Мечтая си за теб как те прегръщам,
как разтварям устните ти бледи
с ненаситна, пареща целувка
в очите ти как грейват слънчогледи! ...

Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?!
За свойте поданици ти си ТЯ, ...

– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...

Осъждайки, човек забравя да прощава.
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш. ...

На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада. ...

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...

На ранната утрин във здрача
в ухото ми дуднеш въпрос.
Мърморя: „Недей ме закача!...”
И чувам те: „Ей, че си прост!...”
Със белези пресни накичен, ...

ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...

Сменят се сезони, минават часове,
а във мен живее душата на дете.
През живота мина ми какво ли не,
но моето сърце не пречупи своите криле.
Летяхме с него до различни светове. ...

– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме. ...

Дайте си душите кални –
пускам черната пералня!
Време е да ви по(раз)чистя
от нечистите ви мисли.
Киното в града не бачка, ...

Луна президентка
и България на три морета!
На Хоанг мъжът без дрехи,
Сидеров със нов наследник.
Бил ли е с Преслава ...

Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...

С каляска ти при мен не долетя,
не бе с обувки целите от злато.
Не бях аз принц от приказна страна,
а с къси панталони в късно лято.
И никой не разпъна ни пътека, ...

Водената прашина
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...

С книга рисувам в душата си
стъпки
Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв ...

Дойде моментът с него и денят,
дочаках те и тръпнех за мига,
когато ти дойде в живота ми, дете.
Заслужих ли те аз не знам,
но писано ни е да бъдем там... ...

Спомен разкъсва сърцето ми на две.
Връща ме назад, сякаш векове.
Чупи стенните окови,
застроени от въздишки и любови.
Чувства в душата ми нахлуват - нагло и от далеч. ...

Мил си ми…
Прости думички,
а колко много значат!
Вярно е,
светът не свършва с теб ...

От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна? ...

Сега съм като кукла на конци.
А дните ми - бездарни кукловоди.
В главата ми - камбани и звънци,
сонети, бели стихове и оди...
Не ме е страх от нищо. Просто знам, ...

Една ограда.
Нежеланието дори не я достига.
Несигурността се спира пред нея.
Желанието поглежда зад нея.
Търпението знае, че е само въпрос на време. ...

Дядо Коледа с шейната
да зарадва и големи, и децата
и за всеки благослов да има
на Коледа таз зима
и щастлива да е Новата година, ...

Имало едно време едно Време, което не се познавало добре и не знаело какво е възраст, защото възрастта била само измислената приказка, с която го приспивала Вечността. То било много щастливо… Това Време никога не ставало навреме, защото за никъде не бързало и му било топло и хубаво под юргана на Спо ...

Пътеводна Светлина
Елеонора Крушева
В това време на святост,
на любов и бяла тишина,
отброена от жива броеница, ...

Нима отново вярвам на мечти?
Нима възможно е? Нима съм жив отново?
Довчера мъртъв, ала днес - от гроба
с появата си ме измъкна ти!
Забравил бях подобни чувства, ...

Вгледай се в човека отсреща,
виж вътре в отражението на
сърцето му теб и разбери,
че и той е добър човек!
Не обвинявай непознатия. ...

Погледът ми се насочи
към твоите кафяви очи.
Сърцето ми открадна
и все още не го върна.
Само с чувствата ми играеш. ...

С романите дълго се борих...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...

Отдавна се отказах да те търся.
Намирах те, изгубвах те и пак...
като клошар заровил се в боклука
откривах само пепел, не и жар.
Отдавна се отказах да мечтая. ...

Вървяхме с теб... така забързани
Да усетим телата си,сърцата си в топлата ни прегръдка с парещи устни и любимия поглед така нежен и див.
Толкова тъмна лятна нощ, всичко беше красиво и пусто нямаше никой, който да ни види, беше само нашето време тук и сега, заедно с моето момче, превърнало се чаровен ...