Виното е силно тъй както любовта,
щом обичаш и вкусът е силен,
страстта към него сравнима с тази към жена,
но няма го красивото което е било.
Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея, ...

И така, додет' небето се синее,
не плачете, хора, там се рее моят дух.
Веч свободен, непотъпкан от съмнения,
сега съм цяла и сега живее ми се тук.
И пак се сещайте за мен, когато завали, ...

По-мъничко да обичам
Заприличах и аз, на баба.
То... всъщност, съм и такава!
Вече не съм тъй слаба,
косата ми побелява... ...

Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукна ...

ощастливява -
да си нещо в нечии
очи и сгрява
съгрява - да си
нещо в нечии очи ...

Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...

Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...

Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам ...

Делеше с нас и свят, и - грош.
И вярваше на всички.
И махаше - за лека нощ -
на някаква звездичка.
Момчето с пътища от дъжд ...

Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци, ...

Гълъб бял… на перваза леден спря
със сребърна мъка в очите чисти,
главица тръсна, човчица допря
в прозореца на мойте сиви мисли.
Долу гълъбица бяла спеше ...

нека
изоставените
задругват

Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата. ...

Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...

Вървя, вървя към любовта
И ето на кръстопът ще спра
По пътя погрешен
не искам да тръгвам
и за плач безутешен ...

НАЛЕЙ МИ МЪНИЧКО АБСЕНТ
Налей ми мъничко абсент
налей ми младостта си дива
едва ли чашата ще събере
усмивката ти буйна и игрива ...

Стравот само понекогаш е мој домаќин
кога не сакам да бидам јас
кога не можам да смислам лага за двојка
кога немам врати и прозорци
за да излегувам и влегувам во овој живот ...

411 Батарея
Остывшим едва брезжащим утром – престарелый архимандрит бесшумно, медленно обходил просыпающуюся обитель. Последние холодные потуги капризного марта заслоняли пробуждающуюся силу весны. Зябко пронизывающий туман пеленал весь дальний простор Большого Фонтана. Остановившись у Главных ворот ...

Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
Избират ден за ден посоки, ...

Не помня за какво се скарахме този път с мъжа ми. Не се случва често, но като се случи започват да ме хапят мишките по главата. Трябва да е било за нещо свързано с детето, защото си спомням, че се появи пред нас омазано до ушите. Та ходя си аз в проливния, пролетен дъжд и нищо не виждам. Мъжът ми ня ...

Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно. ...

03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...

Хвърли се в небитието.
Това което не го притежаваш,
от теб няма как да бъде взето.
Ако се опитваш на плещите си
света да задържиш, ...

Още епиграмки
1/ Със тия хора във страната,
ще се проклинаме съдбата,
те няма никога да спрат
от чужди манжи да ядат! ...

Притихнал – разярена,
спокоен – възмутена,
прибързан – търпелива,
уверен – колеблива,
потаен – откровена, ...

Не се сърди, че говоря с Агата
Ще се разбия с вълни от пяна в мъглата
Преплувай с мене до фара
ще чакам да огрее на пирати платната
Ще напия моряците в кръчмата, ...

Дали е огледало на Реалния
или Надежда в измисления свят?
Поезията щом е Жива – винаги е Празник!

Преди да ме откриеш се прекръсти!
Откри ме между хилядите други,
с затворени очи и само с пръсти
с допир по душевните ми фуги...
Сърцето занемяло ли усети, ...

Не всеки ден завършва с облаци на залез –
акорд на арфа във вълшебници ръце!
Които с палец, среден, показалец
Редят мелодиите късащи сърце...
Не всяка вечер на приятелите думите ...

И сега, на бавни обороти,
пия всеки ден на малки глътки,
блудкави, солени и безвкусни.
Няма вече никакви отломки,
сам сама останах в тази пустош, ...

Лирически субект
с морален етикет
Не говори диалект
но е с неподправен интелект
на живота архитект ...

ЛЮБОВ НА ЧАШИ
Неведнъж те отричах любов…
Неведнъж отново те виках…
Празната къща и калният път
ме научиха пак да те сричам. ...

НАИВНОСТ!!!
Цигара след цигара, спомен след спомен...
Ти си свободна, аз съм свободен...
Любов ли бе, или пък не...
Ако питаш мен, необяснимо е... ...

На брега
на твоята любов
до дъно себе си събличам
и бавно влизам.
Нося само ненаписан стих. ...