Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...

През погледа на погледа погледнах
и спънах се във битието.
Слухът на слухове е беден
и чува само със сърцето.
И пипнах пипала зловещи ...

Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен, ...

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

Не е написал нито ред,
не е прочел и ред от никого.
Това е днешният поет,
със светло бъдеще и ясно минало.
Така уверено я дава ...

И ще бъда снежинка
в окото ти вече.
Ще бода, ще боля.
И ще чакаш
светла Коледа с мен. ...

Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило. ...

На татко
Къде е ключът от старата къща?
Там асмата разпери летни коси,
там сенки прохладни от полет се връщат.
Там Рила оплита в Пирин поли... ...

Държим се сякаш всичко ще е вечно.
Държим се сякаш всичко е игра.
А не съзнаваме истина - простичка, човешка -
всичко свършва, даже любовта.
Поставяме живота си на пауза, ...

Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност. ...

любов засмяна -
сиреч е омразата -
с любов - за смяна
.....................................
обич засмяна - ...

Като котките, един ден,
жена ми се промъкнала зад мен!
Аз, над тетрадката надвесен,
редях си римите унесен,
когато нейните слова ...

Животът е любовен стих,
който препрочитах,
но днес случайно те открих
и нови трепети изпитах.
Ние с теб сме като строфа ...

На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло ...

Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.
Видиш ли звяр, с размах го разсичаш, ...

Без любов не бива,
тя стои на твоята ръка,
без нея всичко ще загива,
с нея слънцето пристига,
а тебе чакам колко нощи, ...

Доброто
Добро да правя всеки ден,
туй толкова е важно за мен!
На празник и на ден обикновен,
с добро да бъда аз запомнен! ...

„Що за странна птица пък е тоя?”
блещят се в трамвая оня ден,
щото съм отстъпил стола, моя,
бабичка да седне вместо мен.
Не, че аз измислям нова мода. ...

Заспивайки, си мисля за теб... Сънувам те... Будя се... Сещам се за теб. Пия кафе и ми се иска да ти кажа "Добро утро". Обличам си хубав тоалет - знам, че ще те видя. Правя си прическа, грим, не мога да изглеждам просто обикновена. Трябва да съм красива, да ме видиш красива. Усмивка и блестящ поглед ...

На крилете на белия вятър понесен
летя над Лилавия свят.
Звучи във главата ми Пролетна песен
и се чувствам отнесен, свободен
И млад. ...

Тя сяда до него и го прегръща,
целува го уста в уста.
Налива ми през цялата вечер
в чашата до сутринта.
Има такива които ще кажат, ...

Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...

Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...

Прочетох аз своите книги...
и чая си вече изпих...
когато дъждът ноемврийски...
най-после и мен уважѝ...

Усещаш болка в гърдите си
И не можеш да дишаш
Не можеш да си поемеш дъх
Болката е превзела цялото ти тяло
Дяволите са се слели с душата ти ...

Аз съм мъртъв, болен, леден, луд…
В мене вече чувствата ги няма;
мрак в душата, а в сърцето – студ;
на мечтите разрушен е храма...
В миг в сърцето всичко охладня, ...

От дни в душата ми кърви
болка, усмивка сладка или може би сълзи,
давя се в непрогледна тъма -
плач на дете в посребряла зимна гора.
От дни в душата ми кънти ...

***
Кратко е името По,
пълноводна – реката.
Реалността надхвърля думата.
*** ...

28 декември
Г-н ...сон е инженер по образование. Това е факт, с който той страхотно се гордее.
Разказвал ми е, че при дипломирането си инженерите в Швеция получавали пръстен. Последната работа на Г-н ...сон е някаква фирма за недвижими имоти. Ако ме питаш какво прави един инженер в такава фирма, сам ...

В тази нощ така красива
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен ...

Кибритената клечка със свещта започна диалог,
обърна се към нея с глас суров и строг:
"Навън се смрачава, денят намаля,
дошла съм, за да те запаля!
Готова ли си, макар да изгориш, ...

Чашата пада - троши се и край,
разлива се виното - разделят се две студени ръце.
Дали ръцете студени са, или сърцата са сковани от лед?
Отдавна изгаснал е пламъкът - не гори, не тлее дори.
Отдавна един до друг с тебе стоим, ...

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

Всеки се вълнува от любов и игри,
какво правят двамата,
когато са сами
Как се преплитат
чуждите съдби ...