Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади, ...

Проклинам те
до болка,
обичана жена!
Бъди щастлива,
но ...

Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...

В дълбините на леденото ти сърце
е запазено малко кътче и за мен.
Малко е, по-малко от зрънце,
но прекрасно като слънчев зимен ден.
Студена капка бавно се отронва, ...

Тук хората са правили грамади,
да могат нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...
Но в камъни са нивите и днеска ...

Мрачно и сиво.
Душата плаче.
Сълзи обливат
сърцето сираче.
Слънце примряло ...

Дявол се спусна над нейното ложе
и с мрак непрогледен покри го нощта,
и ни съвест, ни клетва ще може
завинаги да отмие от нея греха.
Трепва сърцето и, чака наслада, ...

Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като ...

Няма утро без спомени, галещи нежно сърцето няма нощи без спомени палещи огньове в небето, там сред звездите са мъките и сред слънцето денем успехите. Няма живот без страдание и без радости щом морето се плиска на приливи всичко лошо отмива и отново на отлива се завръща, безсилни сме. Няма мира живо ...

Нощта е истинска с луна
/акростих/
Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то, че съществува ...

Времето не съществува,
градът е пълен с откачалки,
незатварящи очите си никога,
има огледала навсякъде,
всички са безкрайно тъжни, ...

Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води, ...

22.09.2017
Ода за Водолея
Водолей, Водолей!
Нивга не си в апогей!
При теб мъчно се нарежда ...

(посветено)
В Търнов, столицата стара,
до камък бял мъже мълчат,
а вятър септемврийски хладен
над тази вис претѝх кръжи. ...

Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш, ...

- Къде отиваш? - ме попита тя.
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно? ...

Независимостта е повод за гордост,
а не дипломатическа формалност.
Велика дата за майка България е днес,
що изми срама на Берлинския конгрес.
Българинът доказа, че с ум, воля и борба ...

БЕЗ ОКОВИ
Ако няма да има дъга
и светът ви остане безцветен,
прегърнете наесен дъба –
лист и жълъд ръждив приютете. ...

В ръцете ти съм вишнев цвят,
по устните ти лепна, като захар.
Разцъфнах в чудният ти свят -
цвете малко, галено от вятър.
В прегръдката ти огнена горя. ...

Пак същият стих.
Дежа вю. До кога?
Омраза-любов,
любов и тъга.
На обръч от тлен - ...

Ќе го премолчам вашиот лажен сјај.
Седите на мое место
светите со моја светлина,
а сепак не сте ѕвезди.

>
>
>

Към тебе се движа полека
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...

Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...

Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник - ...

Давя се в сълзи! Изгубих днес приятел!
Тръгна си внезапно... Глупава причина...
Ангел беше. На душата ми слушател.
Обеща, че ще остане! Но замина.
Ти този път избяга, безвъзвратно... ...

Не ме обичай повече така -
във сенчестия ъгъл на сърцето
една обичаща мъжа, Жена
по-ярко и от слънцето ще свети.
Не ме обичай само в тишина ...

Миловидността
на прелестта - и рай, и
ведрост, и цветя!...

Жена. Любов. Скандал. Побой.
Сълзи. Багаж. Такси. Порой.
И студ. Мъгла. Рога. Псувни.
В душа, в сърце, в очи - слани.
Тайфун. Потоп. Кошмар. Резил. ...

На съпругата ми Дони
С коси облени в слънчева зора,
с устни алени, като кръвта,
с очи цвят на горски дъб,
срещнах я за първи път. ...

Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...

Потули се в храсти чешмата със жива вода
и тънката струя днес тръни и вейки полива.
Самотна и горда, на хората пътя запря -
бездруго отдавна от нея човек не отпива.
Издраскаха мрамора с думите "Аз те обичам", ...

Колко много глупаци на вятъра
от неритмично прозяти ченета.
Как няма да не закриват театрите,
парламентарните диванета?
От течението, много избрани особи, ...

Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...

Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът, ...

(на любимата ми съпруга)
И днес, след толкова години
все търся името ти вярно,
сред минали летá и зими,
като на филм се връщам бавно. ...