Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
Не ставам за обичане
🇧🇬
Разпитай ме какво съм преживяла,
обичала ли съм поне веднъж,
живяла съм живота си, за жалост,
ранена бях, виновникът е мъж!
Разпитай ме дали съм се предала, ...
Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...
1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...
Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих, ...
КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на партията Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бригадирите върху "китарите", както наричаше той прегрешенията, ...
Когато си на педя от ръба,
вторачваш се във стъпките повратни.
Броиш нахапаните резенчета плод,
преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.
Не си единствен, други преди теб ...
Защото се уча да чета думите
и да разкодирам твоите дела
Защото уважавам твоят начин
да бъдеш, да летиш, да обичаш...
Защото те виждам по различен начин, ...
Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.
В. Настрадинова "Нямата цигулка"
Откраднато виолончело,
в тълпа загубило гласа си.
Лъкът поскърцва неумело ...
Моногамно-далечно някъде сирени...
Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
ББвб
Бежанци в Бивша велика българия...
Бате Бойко винаги бие. ...
ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...
КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
В Бездната на живота... продължавам
аз една изгубена любов да търся
теб асоциирах с нея... потвърждавам
ти мечтата си на моята илюзия
И може би... представях си се мачо ...
У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...
Последен звънец – на раздялата знака,
във нас ще издялка ли спомени живи?
Големи сме вече и долу ни чакат.
Изпращат ни тъжни дори и моливи.
Небето е синьо, а ние сме смели. ...
Обичай ме такава, щура, различна.
Дива понякога и винаги с детска усмивка.
Обичай ме такава, мечтателка, вярваща в доброто.
Винаги с позитивизъм пълни ще са нашите дни,
повярвай в това, обещавам ти! ...
В летен ден от слънчеви лъчи озарен
Срещнах момиче в черни дънки
Грим и парфюм сред въздуха омаен
В миг промениха живота ми
Да мечтая за събития зловещи ...
Почуках аз на твоята врата,
отвори ми усмихната, в сърдечност,
а меките вълни от топлина,
понесоха душата ми към вечност.
От огъня - родител на жарта, ...