По „До днес сънувах“
от Андромаха (Белла)
Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете, ...

на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...

Несреќна жено
од магла и од хартија
жено со лоши намери
убава само за своето огледало
немаш време да ме проколнеш ...

Какво е любовта
Нежно чувство спряло в сърцето
душата преситена от нежност,
тяло покрито с топлина и ласки.
Сърцето трепкащо от обич и радост. ...

пришълка или
пришълец в нечий живот -
нека и с халка

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...

Устните ти шепнат нещо!
И любов ми обещават…
Устните ти са горещи
и ми пречат да решавам…
Във душата ми се втурна, ...

Казах ти: ”До теб ще бъда всеки миг.”
и ще устоя до края, за да бъде така.
Ако трябва светът ще чуе моя вик,
но заедно ще вървим ръка за ръка.
Ти ме правиш щастлива и обичана, ...

Очите знаят всеки ритъм.
Побрали всички светове.
Те могат да разкажат -
за вчера, днес и утре.
За всичките следи- ...

Когато небето захвърли
ръждясалите си доспехи
и от развалините на нощта
извае тъничък ден,
осмели се да напуснеш ...

Когато бяхме ний деца.
Интернетът не бе дори мечта.
Мама и татко сядаха на масата.
Говореха си какво се случва през деня.
Баба и дядо се шегуваха, ...

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

Когато птиците умират
небето тихо, тихо плаче
и вятър тъжно,тъжно свири
в клоните, в празните гнезда.
Когато птиците умират, ...

Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам? ...

Ако мълчанието ми
можеше да говори,
щеше да крещи.
Любимите му фрази:
"Обичам те" и... ...

Изплуваха старите тъги,
втъмниха светлите заблуди,
изживяват нови висоти,
предубедено перспективите грознеят.
Мрачно, сънно, костеливо, ...

От мене никога не ще избягаш,
не се опитвай, сили не хаби.
Заключен здраво си в сърцето ми
и там ще си, докато обичта гори.
Аз търся твоите пътища в живота, ...

Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...

Пазете ме от близките.
От чуждите, аз сам ще се опазя.
Животът ме е стиснал,
много здраво до перваза.
Да скачам? Не умея. ...

Ти ме гледаш плахо и смутено.
Мина цял един живот почти.
А те пазя все така във мене,
И пак на челно място все си ти!
Добре дошъл отново в моя свят, ...

Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви, ...

Броя звездите мили –
унили, поглед свели,
гадая по очите им,
къде са те укрили!
Виждаш ли ме цяла? ...

Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...

Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...

По „В сянката на слънцето“
от Андромаха (Белла)
И в сянката на слънцето изгря луна.
Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и... ...

Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена
и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.
Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.
Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?
Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича, ...

Някога влюбена бях
в едно наивничко момче
което не беше много красиво
нито много умно,
но знаеше как да ме зарадва ...

Чистота е това, което неуморно гоня,
да успея да помогна на всеки клетник.
Искам всяко зло в себе си да прогоня,
на погрешното да бъда аз ответник.
Човек съм, който обича всички хора, ...

Само крачка дели ме от рая,
крачка само, но трудна за мен.
Как да тръгна за жалост не зная,
страх изпитвам и чакам смутен.
Чакам теб, да пристъпиш ти първа, ...

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих... ...

Мартенстият сняг -
и мил, и драг! И как! се
смее под мустак!

Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя. ...

Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...