Само аз ли се влюбвам толкова нещастно,
само аз ли страдам всяка нощ и ден?
Само аз ли виждам всичко толкова ужасно,
само мен ли ме е срам от мен?
Само аз ли заспивам сама, ...

Зима идва тъй студена,
с бели преспи е покрито,
и студено е навън,
и комини пушат силно,
Децата тичат, ...

с обувки
тъпча греховете си –
есенни листа

Грозно пиша
не е моя вината,
че грозно излиза както от устата
така и от ръката.
Този почерк не ме слуша ...

Животът е безкрайно море,
Низ от възходи и спадове.
И лодката ми необятно пое
Към невъзможни мечти и към блянове.
Морето е мътно, чернее, ...

Безлюден е брегът каменист
сред крясъка на морски птици.
Оглежда се морето синьо
в искрящите твои зеници...
По мокрия пясък остават ...

Шептиш ми слова благолепни...
докосваш ме с нежни ръце...
Аз взирам очите ти пъстри...
и светлото твое лице...
Но зная, че ти си убийца... ...

Дали достигаш края,
когато си преминал
правата финална?
Победата е дадена,
букетите, ...

В нощта залезът се скрива,
чезнат слънчеви лъчи
и тя – мома красива –
погали ме с топли очи.
В нощта блещукат звезди – ...

НЕКАЗАНИ ДУМИ
Отдавна не съм казвал че си хубава,
усмивката ти в храма ми така щастлив ме прави,
далеч от теб без смисъл май обаче все сънувах те,
прости ме че за теб почти забравих. ...

Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е мигове красиви, ...

Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...

След тебе нищо не остана,
дали ще си спокойна във съня?
Живота ми е целия една измама,
а главния герой – един глупак.
След тебе друга ще обичам, ...

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат, ...

Накъде с този
дъжд във косите
С това лято което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих. ...

Моля ви
Може би скоро тоз свят ще напусна,
ще си отдъхнете тогава от мен.
Сега потърпете ме, моля ви малко,
когато звъни ви телефона от мен. ...

Зейна бездна,
огън се появи,
от тези две неща,
любов се зароди,
река тече си, ...

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...

Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням ...

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

Не те искам вече любов,
някога за тебе изгарях,
когато на всичко човек е готов,
а старите грешки повтарях.
Не те искам вече любов, ...

Не, не ме разпитвай!
Аз наистина не знам...
Защото те обичам.
Пак повтарям, сам...
Защото те обичам. ...

ВМЕСТО РЕКЛАМА
Издадох свои книги две.
И ме потупаха по рамо.
За тях дорде се разбере,
продадох десет книжки само. ...

Сигурно съм лош христианин – толкова народ се натиска да ми удря шамар, а все не мога да реша пред кого да подложа втората си буза.

Висят на простора две щипки,
учудено гледат света,
пропити с дъждовни капки,
ръждата смени им цвета.
Притихнал замира града, ...

На Льоня
Облак си ми ти прозрачно-нежен.
Жега през декември. Слънчев сняг.
И си пухкав таралеж наежен.
В лявата обувка - десен крак. ...

Ти към мен откога...
векове ли пътуваш?
И дали любовта
това чакане струва?
Ти отваряш врати, ...

Надоаѓаат реките
да ја однесат куќата што не е дом
ме уби со поглед неколку пати
и пак оживеав
овој пат нема спас ...

А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани - ...

Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гроб ...

Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.
По спомените ярки те рисувам - спешно, ...

Някой ми подпали чергата,
после поиска да му платя щетите.
Така си вървя сега - въглен черна
и раздавам безплатно кибрити.
12.11.2017

Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи леб ...

Приветства Врабчо зимното утро:
Джив! Джив! Дживдживдживджив!
Аз съм гладен! Аз съм жив!
Спах на топло до комина!
Бяхме с врабката двамина. ...

Как да те попитам
в този късен час,
много ли ще искам
да попаднем в клас...
Исках да те има, ...