Отново спомних си и спрях.
Да дишам... Ти си жива!
Ако можех, вярвай, щях...
По тази тъй трънлива,
пътека да вървя отново... ...

любов
недей унива
а бъди щастлива

Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...

О, Боже всесилни,
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...

Поетите са другите мъже
тях никой не ги иска във живота
с перо в ръката, и въже –
те теглят на съдбата си, хомота.
Поетите не стават за обичане ...

20.09.2017. Вазовият.
14:37
„Витошка”, бл. 70, вх. Г. /между другото, тоя вход си съществува, както и вампирът в него/
Задава се буря, както и баба ви Вълкана Портиерката с пистолета /тоя филм го играем вече пета година/. Тя ме заплашва отвътре с пистолет, въображаем, пазейки пощичките, аз размахвам ...

Разбирам, вече си голям
и искаш да живееш сам!
Но не мога да си го представя,
защото те обичам до забрава!
Свирва влака, заминаваш! ...

Поанти от блещукащи светулки
стих по стих вградих
в душата светла на момиче!
Взех го от планетата на любовта
да пали по земята пламъка свещен ...

Живей го, със шепи живей го.
Направи един лъвски скок,
подобно на дякона Левски,
живял и умрял за народ.
Живей и си късай с наслада. ...

Не ми остана страст, не ми остана!
Аз колко жар по тебе изгорях!
Душата ми трептеше като рана,
а медно се топеше в сладък грях.
Сега събирам пепел по ъглите ...

Новодошлият кимна за поздрав, приближи до домакина и като сне учтиво елегантната си ръкавица, му залепи два шамара. Язвително кънтене се разби из мраморната зала. Цяла гора от бели вратове се врътна стреснато рязко. Десетки чифта недоумяващи очи се стовариха изпитателно върху широкия гръб на току що ...

Какво е изборът? Изборът се счита за основна характеристика на свободния човек. Свободата да правиш собствените си избори без да зависиш от някого. А какво всъщност избираме? Всички ние правим своите избори през целия си живот. Дали са личностни или общностни, ние ги правим. Да имаш правото на избор ...

A bag of pretty words,
a bag of bad predictions,
a bag to help the poor
instead of benediction -
My hands shake when I reach in, ...

1.
Момиче -
цъфтяща градина
с оръфани дънки.
2. ...

...Понякога се издигам, понякога падам
понякога се затварям, а съм свободна...
понякога се освобождавам затворена...
понякога съм в тишината, понякога във вика...
Понякога ти се разказвам, понякога мълча... ...

Любовта, за двама е създадена
и истински е жива, с две сърца,
във вик взаимен, е сподавена,
блести в следата на една сълза.
Любовта отеква във въздишката ...

Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади, ...

Проклинам те
до болка,
обичана жена!
Бъди щастлива,
но ...

Жени и вино... Вино и жени,
разпъват те на кръст, горят на клада.
Тълкувам те и знам че може би
съм вино в чашата ти, отлежало.
Резливият ми привкус на жена, ...

В дълбините на леденото ти сърце
е запазено малко кътче и за мен.
Малко е, по-малко от зрънце,
но прекрасно като слънчев зимен ден.
Студена капка бавно се отронва, ...

Тук хората са правили грамади,
да могат нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...
Но в камъни са нивите и днеска ...

Мрачно и сиво.
Душата плаче.
Сълзи обливат
сърцето сираче.
Слънце примряло ...

Дявол се спусна над нейното ложе
и с мрак непрогледен покри го нощта,
и ни съвест, ни клетва ще може
завинаги да отмие от нея греха.
Трепва сърцето и, чака наслада, ...

Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като ...

Няма утро без спомени, галещи нежно сърцето няма нощи без спомени палещи огньове в небето, там сред звездите са мъките и сред слънцето денем успехите. Няма живот без страдание и без радости щом морето се плиска на приливи всичко лошо отмива и отново на отлива се завръща, безсилни сме. Няма мира живо ...

Нощта е истинска с луна
/акростих/
Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то, че съществува ...

Времето не съществува,
градът е пълен с откачалки,
незатварящи очите си никога,
има огледала навсякъде,
всички са безкрайно тъжни, ...

Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води, ...

22.09.2017
Ода за Водолея
Водолей, Водолей!
Нивга не си в апогей!
При теб мъчно се нарежда ...

(посветено)
В Търнов, столицата стара,
до камък бял мъже мълчат,
а вятър септемврийски хладен
над тази вис претѝх кръжи. ...

Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш, ...

- Къде отиваш? - ме попита тя.
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно? ...