Низ солзи и смеа ветувам,
ќе ја извадам зората
од кората на јаболкото
што го гризам,
ќе те вратам назад ...

/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...

Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...

Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...

По „Даром“
от Андромаха (Белла)
Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам ...

В дните ни,
предначертани
теореми,
битието
брои ...

Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака – ...

От мен до теб е само стъпка - една рисунка с пролетен мотив.
От мен до теб е само тръпка - един копнеж с лято украсен.
От мен до теб е само дума - със заряд по - силен и от взрив.
От мен до теб е само рима - дъхът между припев и куплет.
От мен до теб е само време - събрано в книга, есенни листа. ...

С най-нежните снежинки във очите,
с коси от вятър, в рокля от мъгли,
тя бавно се сбогуваше с горите
и за последно всичко вледени.
Не и се тръгваше, но вече беше късно, ...

Късно е... Отново.
Нищо ново!
Последен вятър ще притвори,
клепачите, които все се борят.
Звездите ще посипят лунната пътека. ...

Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...
Омразата ще върне свободата, ...

В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...

Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича. ...

Писна ми от този свят жесток.
Писна ми да гледам мъката в очите.
Отчаяна майка търси помощ,
чрез писма. Публикува ги в нета.
За да спаси своето дете, ...

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!

Днес Мелпомена
си тачи слугите и
празник честит е!
Лирика, епос
и драма където са, ...

www.nellystaneva.com

Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее, ...

Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто ...

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...

Утринта е приказка бяла,
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...

Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

Красивото, напуснало душата ми,
отново някой ден ще се завърне,
щом чуя тихи стъпки пред вратата,
когато в самота съм се загърнала.
Ще съблече то ризата ми черна, ...

В очакване на дъжд!
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама! ...

Хам-хум, хам-хум
гладен съм насън!
Хам-хум, хам-хум
ставам таласъм!
Хам-хум, хам-хум ...

Не знам как сърцето ми ускори се,
забърза ритъма и сякаш искаше от мен да излезе.
Като затворник, заклещен в тялото ми –
милеещ да избяга и със своето спасение да се слее.
Любов, така погубваща, ...

Какво се крие
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток ...

Боя се да не дойде миг, когато
денят ми вече ще е скучен, сив,
и няма да разплаче тишината
дори най-нежният любовен стих...
Боя се да не дойде миг, когато ...

Заради това лудо туптене,
което носи погледа ти...
Заради нежното трептене
в дъгата на усмивката ти...
Осъзнавам, че познавам щастието, ...

Изкачих се до върха на планината.
Заветният връх, най-висшата цел!
Захвърлих в подножието му суетата,
Завистта, алчността и други ненужни неща.
Освободих се от всички демони, ...