Бяла си и бяла остани
по ширината на отминалите дни.
Бяла си и бяла ти бъди
в сънища, мечти.
Бяла си и забрави, че бяла си! ...

от парѝ и власт
за малцѝна - една се
Родѝна срѝна

Висат над нашите глави
имиња поткрепени со дела
венец на еден народ.

Знаеш ли какво е песен без ноти
Или пък художник без четка в ръка
Знаеш ли какво е сърце да работи
Само защото е хванало твойта ръка
Знаеш ли че изобщо имаш тази сила ...

Случва се... от тъжен плач
да бликне изворна вода.
Случва се... и зъл палач
да помилва любовта.
Случва се... зад облак черен ...

Страстта понякога
е зона забранена,
изпълнена с вини,
греховно шестваща,
обляна във сълзи.... ...

Когато се върнахме от разходката, Г-н и Г-жа ...сон бяха облечени официално и се суетяха в кухнята, запасали престилки.
Това е една много важна отличителна черта от нас българите - тук и мъжът, и жената наравно участват в домакинската работа, особено ако са поканили и гости. А иначе ти знаеш типична ...

Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...

Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...

Направих тиквен пай.
Запарих билков чай
и пуснах мъглата да се стопли.
Не исках да слушам тъжните ѝ вопли.
Не исках да гледам как се влачи на парцали. ...

Приключение с петел
От последната ни среща доста време вече мина
и отново тук със нас са нашите герои любими.
Тъй, Мъркачев котарака още сутринта реши
за закуска вместо мишка две яйца да си свари. ...

По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен ...

И в тази яма на безумния позор
гасиш и тъпчеш никаквия въздух...
Цигарата е някакъв коптор.
Но твой е спътник, твоя леден полъх.
И мачкаш филтъра без жалост, ...

Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...

Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи, ...

Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...

Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...

Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...

Кога одморам или уживам
луѓето мислат тага се населува во мене
ставам потпис и печат
строфата ја заклучувам
со резе од извичници ...

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Ще те затворя в плик
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...

Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...

НАДЕЖДА
По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда… ...

Очите ти са толкова дълбоки...
като Байкал във морско син оттенък,
душата ти е толкова голяма...
като Земята с няколкото океана.
Сърцето ти е толкова добричко... ...

Те са бъдещето на страната.
Те – децата –
много грижи ни създават
и трудно се възпитават,
ала усилията си заслужават, ...

Огнена лава от моите вени
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето. ...

Автор: Генка Богданова
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика. ...

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен ...