Независимостта е повод за гордост,
а не дипломатическа формалност.
Велика дата за майка България е днес,
що изми срама на Берлинския конгрес.
Българинът доказа, че с ум, воля и борба ...

БЕЗ ОКОВИ
Ако няма да има дъга
и светът ви остане безцветен,
прегърнете наесен дъба –
лист и жълъд ръждив приютете. ...

В ръцете ти съм вишнев цвят,
по устните ти лепна, като захар.
Разцъфнах в чудният ти свят -
цвете малко, галено от вятър.
В прегръдката ти огнена горя. ...

Пак същият стих.
Дежа вю. До кога?
Омраза-любов,
любов и тъга.
На обръч от тлен - ...

Ќе го премолчам вашиот лажен сјај.
Седите на мое место
светите со моја светлина,
а сепак не сте ѕвезди.

>
>
>

Към тебе се движа полека
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...

Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...

Монахът атонски се моли
за целия грешен свят,
потънал в беди и неволи.
Полага живота си свят
за някой незнаен нещастник - ...

Давя се в сълзи! Изгубих днес приятел!
Тръгна си внезапно... Глупава причина...
Ангел беше. На душата ми слушател.
Обеща, че ще остане! Но замина.
Ти този път избяга, безвъзвратно... ...

Не ме обичай повече така -
във сенчестия ъгъл на сърцето
една обичаща мъжа, Жена
по-ярко и от слънцето ще свети.
Не ме обичай само в тишина ...

Миловидността
на прелестта - и рай, и
ведрост, и цветя!...

Жена. Любов. Скандал. Побой.
Сълзи. Багаж. Такси. Порой.
И студ. Мъгла. Рога. Псувни.
В душа, в сърце, в очи - слани.
Тайфун. Потоп. Кошмар. Резил. ...

На съпругата ми Дони
С коси облени в слънчева зора,
с устни алени, като кръвта,
с очи цвят на горски дъб,
срещнах я за първи път. ...

Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...

Потули се в храсти чешмата със жива вода
и тънката струя днес тръни и вейки полива.
Самотна и горда, на хората пътя запря -
бездруго отдавна от нея човек не отпива.
Издраскаха мрамора с думите "Аз те обичам", ...

Колко много глупаци на вятъра
от неритмично прозяти ченета.
Как няма да не закриват театрите,
парламентарните диванета?
От течението, много избрани особи, ...

Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...

Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът, ...

(на любимата ми съпруга)
И днес, след толкова години
все търся името ти вярно,
сред минали летá и зими,
като на филм се връщам бавно. ...

Сърбам си кафенце чак от ранните зори,
да е дългичко и сладко, за взискателни жени.
Очите ми превъртат, кокоря се немея,
от каната с кафето, аз подскачам и се смея.
Енергия ми дава и треперещи ръце, ...

колчем и намек
за словоизчерпване -
нека и отдих

Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...

всеки на ОБИЧ
надява се като на
БОГОпроява

Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата. ...

Откри ли ме... в очите ти потъвам,
в най-мекото и пухкаво легло.
Не се страхувай, грам не си се лъгал,
че истинска е нашата любов!
Намери ли ме... тук съм, във сърцето, ...

{{Авторско}}
Дойде време да си кажем край,
любовта е станала под наем май.
И който има ще я плаща,
който няма ще я жадува и самотата си ще празнува. ...

Миграция
Ръждив фенер, стъкла разбити,
полуразрушена стрехата мълчи,
че празно гнездото на пойните птици
остана – летят те към топли страни… ...

Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...

Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля ...

През повечето време в него бушуваше огън. Предлагах му газ, но той отказваше. Имаше си водка, с нея го гасеше.
– Искаш ли? – попита ме.
– Не, не съм гладен.
Държеше филия черен хляб, леко мухлясал, но за сметка на това обилно намокрен с нещо и съвсем безформен.
Отпи едра глътка от малката бутилчица, ...

Ранна сутрин..
..махмурлука..
..блъска като влак..
..кучето си иска своето..
..търси си разходката.. ...

Ей сега ще ти кажа...
Не на теб, на душата ти...
Вече хилядолетия пазя
тайни, позеленели в краката ти.
Себе си трудно опазвах, ...

Разрида се стара майка,
скубе коси и се вайка.
- Мило чедо, къде си?
На чужда земя дали добре си?
Носих те девет месеца под сърцето, ...

Събери ме... цяла,
с всичките ми разпилени чувства,
с които огнено нахлувах в любовта ти.
Понякога с болезнено раняващи се истини,
друг път – с лавина от изгарящи се страсти. ...

In the spring from the top to the heel
I was fond of a daffodil.
Its beauty meant the world to me
It was all my eyes could see.
In the summer I flew with some sparrows ...

Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...