Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

странно как хората често казват че ще убият
малко време но истината е че се опитват да
убият безсмъртното
времето е това което ще убие
всички ни ...

Химикал и чаша вино.
Цигара, две
и двете ми ръце
Достатъчно...
Да те усещам и да те описвам. ...

***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...

Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...

Имало едно време едно момиченце, което не обичало Слънцето, не обичало Водата, нищо не обичало. А, май все пак нещо обичало – да мърмори.
Сутрин, когато го будели да става от сън, то мърморело:
- Не искам да ставам!
Когато му слагали да яде, то пак мърморело:
- Не искам да ям! ...

Знаеш ли,
да знаеш,
че не знаеш,
колко знаеш!?
Можеш ли, ...

Очите ми ти няма да забравиш,
ще си ги спомняш всеки ден.
Ръцете ми изписали за теб тетрадки,
ще ти липсват всяка нощ!
Ще говориш със приятелки и близки, ...

Всичко е тъма.
Той не знае светлина.
Но грее с душа.

Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...

Ти го избрав најубавото годишно време
ти ја подарив најубавата градина
те засадив, ти расцуте
големото враќање на старата љубов
беше празник за душата ...

За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна, ...

Мой живот, не покривай овошките
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе! ...

За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана ...

ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам, ...

Помня, бяхме само двама
горе в Люлин планина,
там над Бонсови поляни
в заскрежената гора.
Там пътеката бе стръмна ...

Декемврийска сутрин. Неочаквано по-топла от предходните. Лек ветрец. Греещо слънце, отразяващо се в червено-рижавите ми коси. Прехода през парка доста по-приятен. Зареждащо и ободряващо начало на деня. Вървейки бавно, не бързайки за никъде(дори за работа) се наслаждавам на слънцето. Колко малко му т ...

Тя бе птичка млада и крехка.
Птичка с ранено крило.
Отдавна така се навехна
в едно преградно стъкло.
Тогава той я намери. ...

Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...

Бягам от теб – подреждам себе си.
Бягам от себе си – търся те.
Скривам се под завивките – покрива ме съня.
Не позволявам – ритам, мисля, спомням, страдам.
Унасям се и будя – къде съм. ...

Български хип-хоп

Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни ...

ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...

На върха глава съм склонила смирено,
на колене съм застанала, но не е за дълго.
Не съм се предала, нито съм победена,
не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.
Това не е краят, а малка почивка. ...

Не ме отлагай повече! Недей!
Веднъж в живота мога да се се случа.
Един път с щастие съдбата грее,
когато силно толкова обичам.
Не те изплаках в мъка със сълзите. ...

Сърцето ми спи, то само си реши
да се скрие дълбоко, едва да тупти.
Ранено от хора, видяло злини
във мен под ребрата на топличко спи.
Сърцето ми спи, уморено мълчи. ...

Как ли... да нарисувам самота... в цветовете на Дъгата...
Странно е... поне така звучи... но... ще опитам...
Да започна с червено... като огнено сърце... ранено...
присвило се в пурпурно антре...
там незнайно защо... врати за него много... ...

Превързана
с тяхната
привързаност,
Тя през вечността
вървеше сляпа. ...

Талия - Росалинда
-------------------------------------------------------
Autores: Flavio Enrique Santander
------------------------------------------------------------
Автори: Флавио Енрике Сантандер ...

Питаш ме,
ще отговоря -
с мойта съвест, с моя глас.
Що е мъка, зная!
Не говоря наизуст. ...

Има нещо зло във хората,
трябва да е по рождение
и със сигурност е сбор от
неполучените нежности.
Колко много безлюбовие… ...

Напсува ме съседа тази сутрин,
защото пред гаража му бях спрял.
Попитах го: със въшки ли я купи,
пред вратите лепкавата кал?
Защо ми спусна гумите му викам? ...

На Михаил Булгаков
Бяла луна -
куп отражения
в облачен прах -
като видение. ...

Отдалечи се
по-бързо
от сърцето ми,
защото
време минава, ...

Химена Сариняна - Животът не е лесен
----------------------------------------------------
Autores: Ximena Sariñana Rivera
--------------------------------------------------------
Автори: Химена Сариняна Ривера ...