Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...

/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...

Любов, политика, философия –
всичко туй ме вдъхновява.
Дали в света или във София –
много зло ме натъжава.
Ала има смисъл моят живот, ...

Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...

Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между д ...

На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...

Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...

Горещо навън. В душите ни страсти.
Ефирът изпълнен със скрити желания,
ела, докосни ме, а после върви си,
запали огъня, а мен в бездихание.
Слънцето в залеза целува Земята, ...

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море, ...

Всяка вечер, ние (т.е. homo sapiens) си лягаме със самодоволна усмивка... без да се изхрачим в лицето си когато застанем пред огледалото! Точно тогава, на секундата, пада перде пред иначе орловия ни поглед, но не, не защото сме били безгрешни през деня, а просто защото сме изразходвали всичките си с ...

До смърт
Очите ти са топли, искащи и засмени -
в тях откривам нови светове и вселени.
А усмивката ти буди в мен
нещо непознато и нечувано до този ден. ...

***
Не му разбирам аз
на любовта и в любов,
не мога да се обяснявам.
Влюбя ли се точка, това е! ...

На слънцето откраднали усмивката
Настанал невъзможен пек
Дотътрил се самичък вятърът
Поръчали му баница с късмет
Намерили една монета ...

Хей, луна
Ще те помоля за една услуга.
Питаш за каква.
Сега ще ти кажа.
Да я пазиш късно вечерта, когато се прибира ...

Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...

Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...

Помниш ли денят, нашият ден
като два гълъба летяхме
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е от мигове красиви ...

Вървях в тъмнината
и гледах луната
с кървясали,
морни
очи. ...

заобиколен от мрак, не знам какво да правя
искам светлина, но тя е далеч
започвам в тази тъмна нощ да си ридая
но изведнъж напипвам свещ
о светлина, къде си ти сега ...

Лятото идва. Стягам багажа -
бански, ветрило - в стария сак.
Грея в усмивка. Искам да кажа:
"Бързам към тебе, мой морски бряг."
Фарът ми смига. Чайки долитат. ...

Пред децата ми
Когато пораснала не бях,
носех ви в утробата си топла,
родих ви и със вас растях,
в приказен свят с вас бях. ...

Ти не помниш, мое малко детеq
каква радост донесе щом се роди.
И от родители, които не са добре
порастна красиво момиче с мечти.
Но помниш в празниците как бяхме ...

на Мария
Ти ме гледаш лежерно -
това е сигурен знак,
че за теб съм безбрежие -
нямаш нужда от бряг. ...

Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота. ...

Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка ...

Като стрелички в редичка,
изскачаха от шадравана,
кошер мънички пчелички,
пийнали по мъничко вода.
Жегата навън мореше ...

Лекето днес и утре се повтаря
и в ризница достойно те затваря,
лекето днес и утре те оцапва
и от дрехата не се премахва.
И търси то да бъде твоята емблема ...

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли... ...

25
Разочарова ме един добър приятел,
защото беше на приятелството ни ползвател.
И си помислих: „По-добър ще си намеря,
а Бог ми каза: „Аз съм ти го пратил!“ ...

Съседе, чуй ме, зная, че пописваш,
и си човек интелигентен също.
Да ми помогнеш, брат, дали ще искаш,
да се избавя от кошмара вкъщи?
Че мойта кукувица - зла кокона, ...

Представям си как някъде в бъдещето ще вечерям с дъщеря ми (ако Бог така отреди). Няма да промълви и думичка, ще гледа само в чинията и бързо ще си отиде в стаята. Майчиният инстинкт ще ми подскаже, че и тя преживява същото, през което минават почти всички момичета на нейната възраст. Ще я прегърна, ...

Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове. ...

Левски, Ботев и Раковски!
Даме! Кочо! Свобода!
Иде с четата Бенковски!
Тук – на българска земя!
Пушки светят! Шипка плаче! ...

С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...

07.07.2017 г. Велин

Разхождам се и си мисля просто...
Как мога да запазя тази тайна...?!
И да се опитвам тъй упорито...
и тъпо да не си мисля за теб...?!
И вървейки, да си пея тихо "Уууу"... ...

Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...

Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.
С треперещи ръце ще позагладя, ...

От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така... ...

Целувката понякога е "Мразя те!",
понякога – "Изгарям от любов!",
понякога е сила на талази,
понякога отчаян, влюбен зов.
Целувката е ласка на душата, ...