Те танцуват страстно танго
и Армик пали в тях огньове.
Не е важно къде и с кого,
но мигът е почти съдбовен.
Жарка плът, долепена до плът, ...

Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...

В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...

Обичай ме, желай ме до полуда!
До болка, до страдание, до смърт.
Във нощите безсрамно ме сънувай,
как страстно те изгарям с мойта плът.
Поне във миг така ме заобичай, ...

Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга". ...

Поникнала баба ми
под синьо небе.
От него станали сини
очите ѝ.
Побелявали дълго ...

всички световни
богатства не чинят пред
„Жив е той, жив е!“

навред - разцвет на
нищетата - от „заплата“
до „заплата“

Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...

Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...

Бавно и дълбоко
думите преливат...
Нежно и високо
душите се сливат...
Бавно и дълбоко ...

Неверните събират доверия,
плачещите избухват в смях.
Вярващите коват суеверия.
Безсмъртното се превръща в прах.
Мечтите се сбъдват на прагматиците. ...

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!
Стипчиво-сладък вкусът е на виното, ...

Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти. ...

Пепеляшка
Пепеляшка изгуби своята пантофка,
в нощта на бала, след танца в полунощ,
чакаше я нейната каляска,
превърната за малко във разкош. ...

Здравей, приятелю непознат.
Как си? Как я караш в твоя свят?
Имаш ли нужда? Имаш ли вяра?
Тежи ли ти от грешки кантара?
Идат, приятелю, такива дни. ...

Греша.
От дъното
на душата си –
Аз Греша.
Разочаровам същината... ...

Града разтърква сънени очи,
усмивка бегло се прокрадва,
облян от слънчеви лъчи,
денят да бъде хубав предвещава.
Навсякъде лудешки минувачи, ...

Дупка...
Трап N-ти номер в душевната цялост...
Дупка...
Дух непогребан, нестихваща жалост...
Дупка... ...

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.
Все пак с надежда, ...

Не ще развея Знамето ни родно,
не мога някак да го цапам с кал,
то, милото не е виновно,
че го използват като шал.
Какво завиват с него аз не зная, ...

Тоз октомврийски вятър полудял
с невидима метла листата скупчил.
Жълтиците събрани разпилял,
защото сам възползвал се от случая...
Пендарите разхвърлял настрани, ...

БЯГСТВО ОТ СОДОМ
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква. ...

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана - ...

болката
в края
на краищата
болката
стихове ...

Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.
Усещам как есента обладава несетно душите, ...

Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.
Сутрин разпръсквам уханна омая ...

Имам желба и сила за нешто повеќе
но го чекам вистинскиот момент
она време без стеги
од под перница извадено
од ѕвезди благословено ...

Коледа пак е! Усмивки и пълни трапези.
Огън в камината топли сърцата грижовно.
Снежна дантела навън стъклото извеза.
А зад нея нощта - покрита със бяло олово.
❤️ ...

Душа лека като перце.
Стена издига се (отново) около това сърце.
В очи океан от сълзи,
по тялото оставени са дълбоки белези.
На гърба – рана. ...

Още помня първия път, в който я срещнах.
Беше в автобус 271,
а тя слезе точно 2 спирки преди моята.
Последвах я.
Преди да я заговоря направих 13 крачки ...

Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...
А времето минаваше през мене- ...

По дяволите! Майната на всичко!
Това кажи! Ела ме изживей!
Бъди скандална, луда, неприлична,
и мене ще ме имаш, но посмей!
И само в миг, единствен ги счупи – ...

340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Обичам те! По моя странен начин.
Разбрал си вече - никак не е лесно
да укротиш неистова взискателност.
И затова докрай ще бъда честна:
Обичам те! Но не като глухарче, ...

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...