Да съм подредбата на атомите ти,
да ти причиня големия взрив,
да видим края на света от разстояние,
да разбия цялото ти вътре,
да не се чуе гък.

Ах, колко ми е влюбено! Във тебе.
и колко ми е лѝлаво и синьо
и жълто-лудо, разтреперено
и пеперудено щастливо.
И вятърно, ефирно и отлитащо. ...

ВЛЮБЕНИ
Денят прекрасен се отпуска
Над смълчаната земя
Свежа хлад ветрец разпръсква
Буди хор щурци рояк... ...

Забравих си граматиката
от думите във твоята уста.
Обърках математиката
по разпиляните от теб листа.
Сред нотите се аз загубих ...

Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,
но нещо го спира да бъде магична, ...

Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си, ...

Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...

Не плачи, ориснице моя
за съдбата ми де начерта.
Нарушил на ноември покоя
и проплакъл на есен в мъгла.
Знам, раздала си всичко, накрая ...

Душата ми е вихрена симфония от чувства –
залезът, морето, сините вълни...
С любимия разхождам се, мирише на изкуство...
- Какво ти трябва? - пита ме.
- Аа, да, ориз вземи! ...

Елате вий грабливи птици,
все тъй злоради, ненаситни.
Кълвете моите зеници,
на клюката пишман царици.
Месата ми режете бавно ...

световният ден
на мира е и днес от
войни осквернен
.....................................
и днес от войни ...

Написах стих за вечните неща,
с които е благословена моята душа.
И име му сложих, и ето реших
на приятелите свои да подаря този стих.
Пиша „богатство” и поглеждам в „нета”… ...

Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...

- Сега.. влюбена ли си? - попитах я аз.
Тя държеше цигарата и пушеше...
Много исках да я целуна за първи път, точно както си седяхме край реката. Но как, ще мога ли? Че аз не обичам пушачи, дори ги съжалявам и съвсем открито заставах зад думите си всеки път... до сега.
- Дааа... влюбена съм! - отгов ...

Не ми пришивай фамозни имена –
аз съм онази... Чуждата, без име,
която все се скита по света
и търси бряг през всичките години.
Не се опитвай да ме разбереш – ...

Уморих се от евтини „филми“
на хора изгубили себе си.
Фалш и лъжа, сякаш сякаш
си пият сиропа за кашлица.
Уморих се от всичко това...

287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.

Ти вглеждал ли си се
в тези очи,
'дето откриват нови планети,
в които без свян сърцето тупти,
в които и на затъмнение слънцето свети.. ...

среднощен пешеходец
стъпва нежно
по душите ви
тайничко изпраща ви
до вкъщи ...

Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрити ...

Свят отзад, свят отпред
и аз в несвяст във него,
търся в моя си тунел
парчета разпиляно лего.
Прилежно подредил си бях ...

- Паника, паника! Мамо! Паника!
- Къде ти сложи роклята ми, чантата!?
- Спокойно скъпа моя, Аника…
Tи само трябва да си светнеш лампата.
- Паника, паника! Мамо! Паника! ...

Теб ли чакам все още?
И сънувам те нощем…
Теб ли искам все още, любов?
Беше смисъл за мене.
Бе живот, вдъхновение… ...

4.
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...

Когато слънцето се скрива.
И древната луна зове звездите,
а вятър тих трепти свенливо –
в листата свежи на лозите.
Тогава морна, лятна вечер, ...

Чакам те
С.Л.
Ще те чакам пак.
Когато мрак ни покосява
и глухота градът опиянява. ...

Обикновено шантав ден.
Толкоз, а ти не бе до мен...
Взирам се в далечината -
там блещукаш в тишината!
И предполагам вече спиш. ...

***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива н ...

Не залагам
и не пия,
а цигарите
отдавна ги
отказах. ...

Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга ...

Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я ...

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

Как да ти изпратя любовта си?!
В малък стих за теб написан от сърце
извезан посред нощем с звездните ръце?
В пакет голям с подаръка дълго желан
или рапанче малко с морски дъх мечтан? ...

Потънал е перонът в тишина -
на тази гара вече влак не спира.
Обрасли са и плочките с трева,
из нея само вятър галопира...
Свидетел ням е пустият перон, ...

Пръстите ми шарят по клавишите;
в междуредия четеш
като през щори.
Във думи кондензират мислите;
улучвам всичките ти правилни бутони. ...