Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...

I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...

Сочат ме със пръсти..
..вероятно не отговарям ..
..на моделните изисквания..
.. бедни са ми дрехите.
..не отговарям на модните клишета.. ...

Like every autumn
Fading is awesome.
One final journey
starts up when the summer is gone.
Down Life draws a vivid impression - ...

Притихвам в теб,
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...

остани
когато се стъмни навън
когато изгасне
светлината от
всяко прозорче ...

Няма принцове!
И принцеси – няма!
Пантофката е стъклена – не важи!
Отдавна своята илюзия остави,
по озъбените стъпки на паважа. ...

По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...

Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...
Младежките прахосах по жени, ...

Заплача ли, светът за миг застива,
усеща моята тъга, че няма те в тази нощ красива,
а давам всичко за това!
Сълзите капят тихо в океана
раздират сините вълни, ...

Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…
а липсата е само оправдание.
Ще ме намериш, ако ме поискаш. ...

Към мен прииждат днес лъчите
и носят образа ти драг.
Потъват в мене – във очите,
и ме заливат с трепет благ.
И цялата Вселена вече ...

***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...

Непотребен си... Да те нося като
белег на рамото – неприлично е.
И ме приемаш за даденост
без да признаваш крилете ми.
Не съдѝ ветровете, ...

Ти ми преряза крилете.
Бавно и сигурно
ме превърна в мишена,
по която се целят сега ветровете,
а отвътре яде ме гангрена. ...

Кога ме ослободија од кафез
ја пуштив месечината во бунар
и со две капки вода
ја изгасив својата жед.
Заспав под отворено небо ...

Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...

Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...

Пеейки Словотворя,
говорейки Богохуля,
живеейки Мълча.
Когато творя слова
мисля за слова. ...

Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...

3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...

Не съм заплаха
за никого,
освен за себе си,
в центрофугата на живота.

Когато тръгвам си
от теб, в зори
и пия дългото кафе
в бистрото, долу
от страст и огън още ...

Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...

Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...

Сънувам
че съм със жасминови ръце,
че цялата съм аромат и лик,
превъплътени в мъничко цветче,
белеещо под лунния светлик. ...

Решил е Господ малко да се забавлява.
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини. ...

"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...

Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...

Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...

нищета - денем
и нощем - все Разпети
петък - Божке ле

Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...

Отскоро сред поети се въртя
и де що рими зная са под ножа,
ала рискувам май да се изложа,
че нямам нито стих за любовта!
За нечии очи като слънца ...