Остани, заради мен остани...
Искам тук, искам да останеш...
Да отворим всичките врати...
Пред затворената да застанеш...
Не искам друго, само остани. ...

Няма смисъл да казвам: "Довиждане".
Нито: "Сбогом". Ти си ми храм.
И нищо, че не потънах в очите ти.
Със душата си, аз те видях.
Не протегнах ръце, да те сграбча. ...

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

Любовта... сложно нещо тя е,
но пък е невероятно да се влюбиш.
Бързо влизаш в капана любовен и си затворен.
Измъкване от там няма.

Приятели едни са те,
който в болка и тъга не са до теб.
Заблудил си се, че винаги ще са до теб,
но в един момент ги няма.
Така разбираш ти, че истински приятели няма.

Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.
"Душа се крепи, ...

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...

И често случва се в гората
Вятърът да зафучи
Любимият момент е на дървото
Когато той се появи
Любовта им е отдавна ...

пътят безкраен
е към съвършенството
и всеотдаен

Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън. ...

Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...

На всички, които са посветили
живота си на воинската професия
Питате ме кой е той?
Това е миротворецът!
Няма миг в живота си покой, ...

Докога ще изживявам точно определен брой часове щастие...
Изсипи часовниците пясъчни,
счупи стрелките
и разбий махалото!
Попречи на времето да тръгне, ...

Опънати от болка тънки струни
и лепкав, сив, тютюнев полумрак...
Ръцете му, отдавна нецелувани,
не вярват, че се случва пак –
две нежни длани се докосват ...

на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве. ...

Ако погълне мрак светлината,
а виковè са сетните ми думи.
И търся в мен добротата,
а тя изчезнала по друми.
Ако намеря чуждо портмоне ...

Бъди вълшебен, сладкодаен плод,
жарък порив на нестихващ зов –
истинската искрена любов
изпълваща със жажда за живот.
Бъди ти чуден аромат омаен ...

Жената носи в нея нежност и надежда,
като искрица в тъмна нощ пламти.
Светът през своите очи поглежда
и прави го по-светъл и красив.
Жената е усмивката изгряла, ...

Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка, ...

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...

Обеща ми небесна потайност,
изтъкана от звездна дъга,
Обеща ми космична безкрайност,
а остави ми само тъга.
Още помня, не искам, не мога, ...

Щастие... Какво означава това? Как се постига? За мен щастието не е в парите, нито в материалните неща, за мен щастие е, да се чувствам спокойна, здрава и обичана... Накратко, да съм над проблемите... Не разбирам, защо хората се карат за най-малките неща, не може ли човек да си спестява това напреже ...

Отвсякъде наслушах се на думи
прислужващи невежество и власт.
Тръбят идеи, всъщност черни глуми,
поглъща ни безмилостната паст.
И който вярва им, умира бавно, ...

Днес валя... Отново!
Дъга на хоризонта се яви...
Накара ме да се замисля!?
За мене си и любовта.
Не знам защо, но ми се прииска... ...

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...

Моля те не прекалявай
с моето търпение!
Стъпките ми проследявай,
но без направления.
Може да съм нестандартна, ...

Един поглед само. И вече изгубих ума си.
Очи като вик... Две очи като рана.
Очи като спомен, който винаги търся.
И всичко е лудост... С любов съм пияна.
Гласът ти се спуска бодлив по гръбнака. ...

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...

Сказания на пълнолуния
Усмивка,
погледи,
въздишка,
желания и топъл дъжд. ...

Тогава, когато
ръката му ме потърси и ме намери
тихо заспала в мекото на възглавницата.
Тогава, когато
желанието му ме залее и ме изпълни ...

Над мене спуска се, нощта смълчана,
сгушвам се в прегръдката ѝ тиха
и към звездите гледам замечтана,
на Луната пълна се усмихвам!
Завиждам им, че гледат отвисоко ...

Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам, ...

Падаща звезда
Една звезда разсече хоризонта.
Като светкавица... и изгоря.
Чия съдба открадна и отнесе
или превърна в блясък любовта? ...

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване ...

Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч ...