Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...

ВИНОВНА ЛИ Е ЕСЕНТА
Виновна ли е есента,
че много често плаче
и че тъгува в самота
и няма как да се оплаче? ...

Навън е есен и падат листата
и дъжд се излива, и вятър бучи.
От мен пада всяка тревога
и прави място за нови мечти.
Сълзѝ се изливат и промиват душата ...

Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...

36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...

Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом... ...

свръхбогатеят
малцина и срина
се райска Родина

Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад ...

От небеса, кърваво червени, огън се сипе по земята.
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада, ...

​​​​​​Едно момиче заспива със сълзи на очи,
Че я обичаш някак си не личи
​Едно момиче мисли за теб всеки ден и час
​​​​​​и иска да чува твоя глас.
Едно момиче трепери щом те вижда ...

Мой зимно-самотен пясъчен бряг!
Морето от вечност с въздишки те гали...
Ала зная, окъпан от слънце,
а не от сняг
копнееш за безгрижие лятно, ...

Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...

Радост
На теб тези стихове реших да посветя,
Една малка фея обляна в самота,
Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта
И хиляди пъти, борих се за любовта. ...

Вървя по дъгата. И нищо не искам.
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве. ...

Сред купища руини,
откривам лъч надежда,
пред мен се шарят нови висини,
Греховно веч' не ме подвежда!
Намирам смисъл, дори утеха, ...

Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...

Понякога когато си помисля,
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала... ...

Не плаши се од крикот
на лошите луѓе
што ќе ги сронат твоите добри дела
и од планини со злато
ќе направат прашина ...

Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...

Възвисяване.
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона. ...

Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Спомням си лицето ти – изпито, бледо,
но с усмивка грейнала за мен.
Аз все такъв те помня, дядо, ...

За разбитото ми сърце ли ме питаш?
За него мога да кажа твърде много,
че чак да ти доскучае
и все пак твърде малко,
за да разбереш точно коя съм. ...

Искам да отида във Монголия,
много искам там да съм сега.
Има ли в Монголия магнолии,
мъча се това да разбера.
Чух, че не търпели своеволия, ...

За загубени души не се нагъзвам
За минали любови също
За стотинки жълти не навеждам се!
Нищо, че душата ми е рана
Нищо, че съм свирчица без топче. ...

Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...

Танцувай с мен в тази нощ,
бъди добър, бъди и лош!
Нека с този танц да се сближим,
нека ледовете между нас да разтопим!
Хвани ме с двете си ръце, ...

Не зная аз какво да правя,
поет да стана си мечтая,
и да мога да се изразя,
чрез песен най-красива.
Но тъй не мога да рисувам, ...

Призвание е да си човек,
да бъдеш, не да съществуваш...
За живота просто няма лек –
остава ти да го празнуваш...

Пак краката си влачи моят Късмет.
Мърляв, рошав с неизмити очи.
Мързеливец излезе, вечно проклет.
Тъй живота проспа и важните дни.
Виж ги, казвам му, другите хора, ...

Полека-лека, ей-така от въздуха
и даже без да има нужда от вода
дори най-закалената стомана
превръща се завинаги в ръжда.
С какво тогава аз да го бронирам ...

Следвай своята мечта
и живей ти за мига.
Тя дава смисъл в живота
и изпълва те с охота.
С щастие пленява сетива ...

Любовта ни ме опиянява!
Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими, ...

Без време за нежности,
трябва да сме силни,
в синхронна динамика
чистим излишни движения.
Мисловна акробатика ...

Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...

Доста се биха в гърдите,
че носят промяната през ноември,
гюрултията беше голяма,
както през някогашния септември.
Но не стана по-различно от това, ...