Текст Мая&Алекс
Вокал Живко Димитров

Винаги ще съм тук...
Не знам как успявам да уловя
красивия полет на погледа ти,
на теб - един ангел от небесата
и съучастник в сънищата ми... ...

Не ме наранявай
Недей! Не ме наранявай!
Със всеки изминал ден
смирено те умолявам -
не убивай топлото в мен! ...

Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...

Любов от стомана няма,
от желязо трудно се среща.
От олово потъва,
от пластмаса изплува.
Любов за размяна няма, ...

Стоя във гъстият сумрак
сълзите ми надолу тичат
чашата е празна пак
звездите трудна нощ предричат.
Бутилката във мене се оглежда. ...

През мрака често път ще си пробивам.
Да търся Аз в него изгубената светлина.
На всичко искам в тоз живот да се любувам,
мълчаливо да преглъщам всичко в моята душа.
През мрака всичко най добре се вижда, ...

Тъга, изгонѝ
се в горѝ тилилейски
и там останѝ!...

Като мириса на цвете
идва ОБИЧТА - сама.
Дето с ней искри сърцето,
за да вижда и в тъма!
Няма красота без нея! ...

Градът на островна държава
в който липсва тишина.
Видян да е - си заслужава
по всяко време при това.
Градът на Шерлок Холмс и Ленън, ...

Сърца
На теб
Реших да си спомня за теб и твоята душа,
търсих в сърцето, което на теб подарих.
Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?! ...

Утринта спусна светло въженце,
залюля се на него и хоп -
вля в очите ми, още премрежени,
полъх свеж от позната любов.
Уж, че с тази любов си се знаем. ...

Съвършено див
На С. М.
Полъх на несъвършенство от теб се носи,
дълбок и плътен мъжки глас.
Впрягаш мисли, добри и лоши, ...

В мислите ни все е мръсно-
газим в тинята дълбоко.
За въпроси днес е късно.
Времето- дебелооко.
Щастието днес го няма. ...

"Той живее само заради нея."
Това тежи много,
като вода в дробовете,
като въздух в сърцето,
като болест, ...

92 ЕДИН ВЪПРОС СЪС ОТГОВОР
Един въпрос и днеска ме измъчва,
в главата ми натрапчиво се впива...
И силни еманации излъчва
и все ме жили той като коприва... ...

Беше камък най-обикновен,
но скулпторът не мислеше така.
Той хвана чук със грапава ръка,
с длетото заработи вдъхновен.
Челото му потно заблестя; ...

Луната пак е разридана
Не знам дали си ти, тъга...,
потрепва моят балдахин.
Боли..., боли ме все така,
пред мен е твоят поглед син. ...

любовта още
е в състояние на
несъвсèмие

Събрах жаждата си за любов,
а болката ... закътах надълбоко.
Не искам звук от запечатан зов,
да ми обсеби радостта отново.
Ще полетя над утрото без страх. ...

Бягайки от тишината,
търсиш силен шум,
да не чуваш собствената мисъл,
да не мислиш с твоя ум.
Бързаш с други, като тебе, ...

Всеки ден си плащаме.
За всеки присмех.
За всяка несподелена усмивка.
За всеки провал.
За всяка дума, казана накриво. ...

Защото вали
Защото вали,
отдавна,
макар да не виждаш,
с това съвсем свикнах. ...

Брат и сестра,
държат ръцете си ,
в светлината на смъртта.
Брат и сестра,
доволни заедно поемат ...

Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.
Дай на мама отново чевръсти и силни ръце – ...

С меч разсичаш наш'та реч
на две неравни половини
сока на безумието да извлечеш
от ранените дълбини сърцевинни.
Ще предаде себе си на теб, ...

Удушена от твойте прегръдки,
възкресена от твойте целувки-
стена, опиянена и моля за още.
Обляна от страст,
щастлива за нас- ...

Една от най-омразните работи за Марков беше да тропа от врата на врата и да събира късчета информация. Един това чул, а може би му се причуло, друг онова видял, а може би му се привидяло. Особено мразеше да разпитва самотни възрастни хора. От тях получаваше толкова много плява, че дори да имаше нещо ...

​ На всички обичащи (се)
Само двама бяхме ние
в онези лунни летни нощи.
В морето топло искахме да скрием
любовта си и какво ли още... ...

В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроени ...

Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...