Сърцето си ти давам...
От небето падна на земята бяла роза,
а аз я запазих и ти я додох, мое либе
От очите ти падна в ръцете ми сълза...,
нея също запазих, но надалече от тебе...
Съмнявам се в хитростта на влаковете,
в траверсите на изрисуваното щастие,
в семафора на споделените илюзии,
в гарата на крайното невежество,
в предсказанието за плахите безпътици, ...
На удара със удар не отвръщай,
със гладния разделяй своя хляб,
на вярата крилете не прекършвай,
презреният обичай като брат!
В пустинята - вода раздавай ...
Лятото настъпва бавно
И те изпивам с поглед жадно
Плача, знам, че заминаваш
Само че, не искам ти да тръгваш още
Ако само знаеш, колко ще ми липсваш нощем
Слънце на Коледа – така нетипично –
свежият вятър навява копнеж!
Разхождат се майки с деца и с колички.
По стъклата липсват рисунки от скреж.
Нетипично време, но типично какво е ...
/ на майките, загубили децата си/
Боли! Да. Винаги боли.
Но те са нейде... сред звездите.
Препращат ни от своите лъчи
и вярват, ще се сбъднат пак мечтите. ...
Не само ще ти го кажа с тази целувка,
ще го изрека със сърцето си туптящо...
Чуваш ли го как трепти – като струна
от цигулка, като клавиш от пиано.
Влюбих се в теб и си загубих не само ума, ...
Ох, как обичам, когато съм влюбена в този живот
и без да се притеснявам за някакъв си азот,
се взирам във вечно моето червено небе!
Точно преди денят в сън да се погребе,
аз се оставям цяла да го почувствам, ...
Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност, ...
Заскрежената мантия на зимата
наметна в бяло даже и пороците,
напудри с тежък грим любимата,
тя чакаше живота... на прозореца.
Отпивайки си черно богохулство, ...
Загубих ли се в родния си град?
Вървя, невиждащ накъде вървя.
Спомените връщат ме назад,
към легендарна Лондонска мъгла.
В Силистра или в Лондон съм сега? ...