Между два свята вечно се люлее,
ни в нашия, ни в другия живее.
Изкуството ѝ говори на езици
от минали и бъдещи плетеници.
Хаосът я подхранва и убива, ...

Замислял ли си се, скъпи приятелю,
кога и какво си мечтал?
И колко от тях си изпълнил?!
И колко от тях си предал?!
Додето човекът живее ...

Пристигаш бавно на талази
с четката си само шариш
в кафяво, жълто и червено
оставяш диря сред зелено.
Донасяш капките дъждовни ...

Моят твой живот,
незапята песен
в река без брод.
Тя арфата отнесе ...
Твоят мой живот, ...

> Защото той...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...

За последно с теб ще се сбогувам,
днес погребвам най-красивите мечти.
Зная, че още дълго ще дочувам
сърцето ми от болка как крещи ...
За последно тази нощ ще се наплача, ...

бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
а исках да горя ...

Последни зимни напъни -
напразни.
Пълно е с кокичета-в градините,
в ръцете на момичета.
Капчуци капят още в зори, ...

На една далечна спирка автобусна,
младеж, стоейки пò встрани,
наблюдаваше без нищо да пропусне,
девойката наблизо, как се суети.
На взора му, усетила тя пипалата, ...

Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...

След дъжд,
небето се усмихна
и ме целуна
с слънчеви лъчи.
Природата за миг притихна, ...

РАЗДЯЛА
Седиме си пред чашите с ракия,
дими във мислите ни неизгаснал фас
и в пушека опитваме да скрием
изригващите демони у нас… ...

Тази капчица нежност ме завладя.
Оплете ме в паяжинка невидима.
Стопли сърцето ми.
Гребнах със шепи от твоята същност.

След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...

122/А още щом пристигна в село,
почти в началото но Май,
започвам да се трудя смело
и да изграждам своя рай!
Аз целите съм си поставил ...

Първите тухли започват да падат
от кулата на Брюкселския Вавилон,
мазилката и хаотичните парчета
летят в обречения хоризонт.
Озъбват се зловещите стени ...

Какво бих правила без вас
приятели, колеги, близки,
ценители на мойта страст,
гадаещи духовните ми мисли.
Душата ми познали до прозрачност, ...

Зюмбюли
Откъснах зюмбюли,
нежни и красиви.
Обич те пробуждат,
дори да са сини. ...

Толкова са малки нашите ръце
колкото един човек да прегърнат.
Докоснат ли гърдите любимото сърце
без думи топлината в обич ще прегърнат.
Може в прегръдките ти да има двама, ...

Тежки ми са вечерите- дългите,
и луната даже не ме радва.
Сякаш чувствата ми са на стъргите
и тъга във мене се прокрадва.
Черното изхвърлям за разсънване ...

С диви круши и резенче хляб във торбата...
Борис Христов
Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене, ...

Беше красиво тогава
и силно...
Като вятър от лято.
Като слънчев загар.
Като безвремие лунно ...

Една сълза от вяра се ражда,
бисер се роди за правда.
Ти, добродетел на мъдростта,
живееш в мен, като сълза.
Една Молитва, от мен приеми ...

“На многая лета”!
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...

Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...

Вървя по стъпките на твоята осанка
и нежност някаква се спира в мен.
Горя в пламъка на твоята жарава и раните
в душата ми се заливат.
Животът ми започва, когато се докосна ...

Моя София
Светлината се спуска и ето
пак денят се усмихва така,
сякаш облаци в бели пътеки
се потапят в море – доброта! ...

И ако е вярно ; че си престанал да ме обичаш;
те моля
моля те;
не ми го казвай!
Имам нужда днес ...

Аз знам, че често недолюбват ме...
Че често хихикат зад мен.
И, когато ги гледам - извръщат се.
Не им е удобно със мен.
Аз знам, че това е заслужено. ...

Те дойдоха при мен, щом мрака се спусна.
Отегчени и тъжни. И сиви до скука.
Те поискаха само в моя дом да ги пусна.
И висяха покорно на невидими куки.
Бяха сенки, изгубили своята воля ...

Бягай ти! Далеч от мен иди!
Любовта ми щом не ти достига
някъде при друг я потърси!
Аз за теб затворена съм книга!
Другият дали ще те дари ...

Да можех само да те видя,
За секунда кратка, да те зърна!
С ръцете си да те докосна...
Ако можеше да ме прегърнеш!
Времето забързано лети, ...

В очите ти виждам умора от разпиляна любов.
Поне за малко, за малко поспри.
Очите си от мен не отклонявай и дори и много да боли.
Не, не искам да спорим.
Края вече го приех. ...

Къде се дянаха крилата ти, любов?
В бездънното залутано мълчние
не никне полет, нито пролет, ни живот...
а аз поисках само мъничко обичане.
Във бездната от разстояния ...

Валеше като дъжд. Порой
плющеше на земята като камък.
Тъй падаха сълзите му безброй,
създаваха му рана подир рана.
Когато сториш някому добро ...

Живот, запълнен с илюзии.
Кому са нужни горчиви истини?
Сами градим мечти,
а после ги събаряме.
Хората използваме за гумички, ...

В живота ни така е, брат!
Сам Господ Бог така ни е орисал:
Демоните в нашите души за
ментори по пътя ни е вписал!
Та залисани в житейските дилеми ...