Наполовина истини, наполовин мечти
ограбват красотата на сезоните.
Наполовина - аз, наполовина - ти
прескачаме цветя отронени.
Объркан залеза трепти ...

Съблича август мокра риза,
докато синьото се стапя
и кротко по брега нанизва
целувки мидени на капки,
рисува слънце по вълната, ...

Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...

Плака толкова дълго, толкова изтощително, че не реагира, когато детето влезе при нея, вероятно силно смутено, та и уплашено от внезапното ù отиване в спалнята.
- Аз не плача вече, когато ме побеждаваш на шах, мамо, ти защо плачеш?
- Защото ме е страх, че пак може да ме победиш, а не защото сега си м ...

Най-тежкото престъпление...
Още един пирон безчувствено забиваш,
в ковчега, в който погребваш любовта
и с лекота подминаваш факта, че е още жива
и удряш яростно в дървото с чука... ...

В нощта, под звездни небеса,
аз сънувам твоята коса
и под луната ароматен блян
прави ме добър, засмян.
И усмивка на уста се появява ...

Празен съд, празен от години
изсъхва с вечността,
между нас вече няма красота,
твойте сини очи се вкамениха.
Вкамениха се и мечтите ни, ...

СЕГА
Искам истински!
Тук!
И сега!
Да съм жива ...

Колко време премина през мене?
Като сито пресявах. Болях...
Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.
Настудувах се. Оцелях.
Днес летувам. И пощя гнездото си – ...

Толкоз мъка как си преживяла?
И сърцето как ли се не пръсна?
С живите, но със душа "умряла" -
цял живот разпъната на кръста?
Болката във себе си стаила, ...

Защо го харесвам
идея си нямам,
но щом го погледна
аз онемявам.
Усмивка красива ...

Летя на виенско колело
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна, ...

Създадох за теб и за мен паралелна Вселена,
където винаги ще бъдем двама.
И ако някога решиш да дойдеш, аз ще бъда там
и ще те чакам.
Колко ли светове и парелелни реалности има ...

Това е човекът.
Рони сълзи за него,
за нея,
но не поглежда
към огледалото... ...

КОЙ НИ НАКАЗВА И ЗАЩО
Откакто свят светува човекът повтаря едно и също твърдение: „Боговете го наказаха.“ или се пита: „Защо ме наказва Бог?“ Това е голямо заблуждение, защото никой не ни наказва, и ако ни се случват „добри“ или „лоши“ събития, то те са плод на нашите мисли, чувства и действия.
Напр ...

На приятелите
от Яхт Клуб Порт Бургас
На яхтата си с теб отплавам
навътре във морето -
безкрайността ти подарявам ...

Искам, вкъщи да те гоня,
да се любиме със тебе,
но откакто срещна оня,
аз съм вече непотребен!
Вечер късно се прибирам, ...

...Плачат текстовете ми...
Не съм тъжна сега!
На живота се наслаждам...
Но понякога
съм изпълнена с носталгия, ...

По ръбчето на пръстена нощта се претъркули
и нямаше какво да каже, само - "липсваш ми".
Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,
прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.
Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете, ...

Войната на таралежите
Когато всички свински таралежи
един на друг започнат да се ежат,
се вземат за юнашки боздугани
и в битка почват да нанасят рани. ...

Ненужна чаша пак денят издига
и дъното обръща се нагоре. -
Навярно Бог е искал да отпие
от краткия живот на всички хора...

- Назад - болковед
посъветва - не гледай,
а само напред!

Имаш нужда от мен,
като малко момче,
изоставено
от жената, която с ръце
е прекъснала лятото ...

Искаш ли да си със мене,
аз ли искам да съм с теб –
да забравим грижи-бреме
омотали ни със дреб.
За да видим пак във бяло ...

Ще те изгубвам
в пясъчни мечти
изтичащи през пръсти без следа.
И ще те търся
в аромата на неокосена, ...

КОЛЬО КРИВИЯ
В село Плешивец заваля и забрави да спре. Вече пети ден дъждът се лееше от небето така, сякаш Онзи горе беше забравил да затвори кранчето на чешмата. Изоглавена работа, както казваха местните. Първият ден им беше добре. Не може да се отрече. Дойде им като неочаквана почивка от кърската ...

За силните духом
Човек в неравностойно положение
страда, но не иска да го съжаляват.
Не му е нужно нечие съжаление.
Любов, подкрепа иска да му дават. ...

Цялата изпълни се луната,
като глобус в кадифеното небе блести.
Тази нощ магийна е на лятото.
Сбъдват се копнежи и мечти.
Тичинкови песни пеят с вятъра ...

Познавам те в многото ти форми
Познаваме ли се?
Да, аз теб добре.
Отдавна срещам те в живота си.
Макар че ...

Позволи ми да те обичам, както, смутна, земята обича последния сняг
и когато си тръгва, тя кротко след него въздиша, въздиша.
Инкубатор за мъртви надежди – светът – чака някакъв знак
и животът без теб забуксува из градската киша.
Позволи ми да те обичам, без да вдишвам дълбоко стерилния март – ...

СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Май нямаше, нямаше време
от толкова много проблеми.
То бързо пристигна и литна
край нас с младостта колоритна. ...

Но теб те няма…
По устните все още париш ти,
пръстите ми помнят твойта кожа,
неистово копнеж във мен крещи,
нощите ми режат триста ножа. ...

Кога ще ме обикне този,
когото толкоз съм обичала?
На прашна гара
с пуст перон,
на тъжен кей, ...

В изумрудени пасбища
стъпвах леко, наивно.
Изведнъж се обърнах
и зърнах богиня.
Не беше красавица, ...

Движението и е музика,
присъствието муза,
усмивката щастие,
погледът любов.
Тя вижда през всички, ...

Артекстремни разговори с Йордан Камджалов на 8.08.2016
Посланикът на българската култура по света
Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол.Особено духовните авантюри. „Скачаме” в автобуса и след 75 минути сме във Варна. ...

Притиснат от стените на терора,
аз бягам сам,
мрак поглъща съзнанието ми.
Усещам края,
усещам финала, ...

Тревице, сестрице зелена,
защо прилегна, така уморена,
от зноя ли си прежълтяла
и от жажда ли си отъняла.
Изсъхна да чакаш, душице, ...

Не пропуснах нито изгревите,
нито залезите,
но си спомням
само най-красивите,
в които се роди и свърши Лятото. ...