Ревнива съм! Признавам.
Не съм виновна. (мисля си)
Свикнах безусловно да се доверявам,
а от безусловното... така боли.
Ревнива съм! Така е. ...

Музика, която създава пространства
Вълнуващо е да си Диригентът на столетието, извайващ ВРЕМЕТО.
На 6.04.2016г. в зала „България” се покорихме на музикалното вълшебство, създадено от Йордан Камджалов и неговия екип. Два часа извън времето на стандартните грижи и проблеми. Сами със себе си, провокира ...

Понякога се рониш от небе,
което е покълнало във мене.
И сънища не спираш да крадеш,
даже и от слънцето ми денем.
Тогава си изгаряш във сърце, ...

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...
Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби.. ...

Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...

Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...

Приплъзваш ръцете по моето тяло,
пронизваш ме с поглед в очите,
разплиташ ме с ласки, поглъщаш ме цяла,
единствен ми сбъдваш мечтите.
Разтапяш ме, галиш, потъваш, ухаеш, ...

Светъл лъч в простора -
това е тя.
И чезне всяка умора -
от нежност аз летя.
Рани, болки тя лекува - ...

Денят прекрачи със гигантска крачка;
направо скочи в моето легло.
Очите му - два облака-задачи,
с които ми посочи, че било
е вчера събото-неделя; ...

ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа. ...

Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...

Живей за себе си
Живей живота си без тайни.
Раждаш се волен и щастлив.
Чувства и радост - трайни.
Радост и увереност, че си красив, ...

Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...

Навън е пролет.
Тихичко дъжда
гальовно се отърква по листата.
Целува нежно младите жита...
Ухае на любов (и теб) земята. ...

Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...

Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена - ...

Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.
Утрините са в мъгла, ...

Балансирам със тежест крилете,
а болката пречи ми да летя...
Разпъвам невъзможно, простете,
аз ù простих, но не мога да спя...

Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят,
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти, ...

Опитвала съм неведнъж, но не мога
да те измъкна от състоянието мрачно.
Говорила съм ти в пристъп на тревога,
а ти ме спираш с думите „Не е удачно!”
Виждам в мислите си как се терзаеш. ...

... войната е от
сатаната... а мирът -
от небесата...
... войнѝте са от
сатанѝте... а мирът - ...

Спомен ли ще си остане
всичко между нас?
Сърцето ти трепти ли
в онзи късен час?
Спомен ли ще бъде ...

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.
Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, ...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
Когато всички тръгват си от мене
и съм ненужна в този свят огромен,
той верен ще ми бъде до последно –
това е факт наистина безспорен! ...

Усмихваш се насила а как ти се плаче
Живееш живот като в някой сериал
Героите сменят се често и бързат
Не разкрива пак никой свойта душа
Завесата пада и маските падат ...

На Емо
Пак ме чака студеното страшно легло.
То е кораб в самотна пустиня,
а сърцето - единствено старо гребло.
Няма как да изплувам от болката синя.. ...

Лакомия вятър във косите ти
пак ме предизвиква да ревнувам.
Как не се засрами ненаситника.
Влиза под полите ти. Тършува.
Хваща те през кръста и се носите ...

I left him there
Where blood runs deep
In the lion's lair,
where nothing's steep
But set in phrases, ...

Като есенно чувство,
в следобеден сън
се свива в гръдта ми
дъждът. А навън
е меко и топло ...

Пети март, 2016 година. Осемнадесет часа и двадесет и една минути.
Втренчила съм се в белия лист като хипнотизирана и докато в мен се надбягват думи, емоции, липси и наличности, единственото, с което ми хрумна да започна, е датата и часа. Това, което ме кара да онемявам, пак ми е на гости. Същото, к ...

Понася удари безчет
от злобната съдба...
И мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"
Прерязва злото с лъч от светлина, ...