Дъждът вън силно валеше -
скрития плач на душата,
че без теб тъжно ми беше
и зад облак чезнеше светлината.
Че земята слънце желае ...

Тъжните временно стават усмивки.
Годините леко и тихо тежат.
Стъкла натъжени от много въздишки.
Това е денят, това е денят...
Да капне сълза - ще се пукне вселена. ...

Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...

Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...

Стълбите
грейват от светлина!
Бързаш към мене
и звънват стъклата,
стъпките чули!... ...

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...

И въртим се в кръг,
все така
лутаме,
късаме срички,
и ги подреждаме в ред ...

При все че сте им
трън в очите, нека се
осъществите!...

Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие ...

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...

Обличам се във черно не защото страдам
И не защото черна е смъртта.
Обличам се така защото чувствам
Плача на твоята душа.
Обличам се във черно, за да е горчиво, ...

Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси. ...

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...

На Емо
Аз съм тук. А ти къде си?
Чуваш ли ме в твоя свят?
Вчера пролетта донесе
нов живот и аромат. ...

Светът какво е?
Стъпки в безкрая,
сънища, гонещи кристални мечти,
болка от ада, нужда от рая.
Да бъдеш си струва. Дали? ...

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...

Не бързай, Животе,
къде си препуснал
по вятърни друми и стръмни била.
Виж Слънцето
как изгревно утрето чака - ...

Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново,
тук преди мене някой е живял
Дошли сме всички тука на готово...
Аз знам какъв е днешния ни хал! ...

Изтича ми живота бавно,
като течаща - във река - вода.
И не протича твърде равно,
но пък оставя той след мен следа.
Водата беше и студена. ...

Честит празник, родни политици,
на вас, които не владеете чужди езици,
навярно от респект към Солунските братя...
Вие отстоявайте делото свято.
Но научете езика поне съвършенно. ...

"Сбогом" не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.
Намираше утеха в тази проклета отрова. ...

Не, не ти помня номера,
само наизуст го научих.
Не, не ти гледам профила,
просто влизам по няколко пъти.
Не, парфюма ти - забравих го, ...

няма никой да ме заобича
вероятно съм такова момиче
дето тича почти невротично
и препуска, пропускайки всичко
кой обича такова момиче ...

Виждам глупава, празна гугутка;
безцелните славеи над усмихнатия фотограф
после виждам безброй почитатели в новата страница
именувана „Природна красота“
Теб не ща, съзаклятнице, ...

На Емо
Тъгата цяла ме превзе.
Изстиска ме до изнемога.
Аз влача капнали нозе,
но да я следвам днес не мога. ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

В очакване на следващото лято
Въртят се непрестанно, един след друг, сезоните.
И ето- нашто лято си отива.
Ще се усили вятърът. Листата ще подгони,
гората с жълта шума ще застила. ...

Самотна лодка
Мъничка лодка заспала на кея,
морето полюшва небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните за нея,
рибаря и мрежата пълна с мечти. ...

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...

Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла ...