Кой ще спре сълзите на сърцето?
Капчица любов кой ще му даде?
Кой от мърсотията ще измие ни лицето?
Душата кой се мъчи да ми продаде.
Когато всичко тръгне по своята пътека, ...

ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...

В гората
Изтегнах се в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти.
В небето синева красива,
край слънцето се настани. ...

В ежедневието ни забрава
за отечествената слава
в душите ни има -
в забвение е нашата родина.
А тъй прекрасна е тя - ...

Нихт дразнен битен, крокодилен!!
Щом зеен вий, чи спят кат агнен.
Те тихо ундер блатото шпацийрен
и хапен бързо, преди вий побягнен!
Нихт дразнен също и маймункен, ...

Тринайсетият котарак не беше черен,
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми. ...

Такава съм! И какво от това?
Няма да посипя с пепел своята глава!
Харесва ми да съм такава.
Проблем ли е за теб?
Избягвай ме тогава! ...

Глава първа
Адска жега цареше из цялото поле, още от ранни зори млади момичета обикаляха по нивите, за да съберат плодовете на труда си, беше прекалено рано, но това проклето време можеше да унищожи цялата реколта, от която зависеше прехраната на всички селяни. Никой нямаше да се застъпи за тях, а и ...

Седнала отново във креслото,
пишеща, от думите опиянена.
Ред, след ред така дълбоко
създава се едно творение.
Стихът готов е, вече е завършен. ...

Подритвам разпиляна самота,
улисан в мисли, ходя по паважа.
Стъпките шумят като вълна,
висока няколко етажа.
Навярно тук се срещат самотите ...

Любовта
сърцепленителка е,
а ненавистта -
душесмразителка...

Искам да ти подаря червена роза
букет цветя, ухаещ на любов
в сърцето огненото слънце ще ти сложа
звездното небе, небесния покров
Не ми отказвай, днес не искам болка ...

Дежа вю
Тошката беше санитар в мъжкото отделение на психиатрията. Въпреки, че не спортуваше активно, беше як, мускулест, с доста добро за годините си телосложение. На всичкото отгоре редовно си бръснеше главата и с позлатения синджир на врата си изглеждаше като истинска мутра.
Зад страшната мутренск ...

Във виното търсят причина
за щура и луда глава,
със него върви във комбина
и другата лудост - жена.
От виното ние пияни, ...

Прокурорът
не пропуска случай да мине покрай мен и да не спре. Д-р Манова, твърди, че понякога дори си измисля причина, за да дойдат към паркинга…
- Добре, че и двамата слушаме еднаква музика – шегува се дамата, която е всичко за прокурора – любима жена, домакиня, личен лекар, секретарка, доверено л ...

Не сме хайдути
Макар че винаги сме под чертата
и дълго време си живеем в срив...
Затуй, че често псуваме Съдбата…
Народа ни е все недоверчив! ...

Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...

Пипалата ти към мен се приближават,
а доскоро се усещах защитена,
и са лепкави, и нежно приласкават
да разпръснат отровата си в мене.
Пипалата ти са някак по-различни- ...

Ноември - без дъжд и мъгли,
ноември - с вятър и крехки слани.
Загубих се в порой цветове,
заля ме слънце и чисто небе.
А твоите сини очи са следите ...

Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми, ...

Две души-аз и ти.
Две души, една в друга впити.
Две души, светещи, в нощта.
Две тела-аз и ти.
Две тела, от живота разделени, ...

botyo
Жената – владетелката
на красотата и войната.
Жената – бранителката
на децата и змията. ...

Думите нашепват любовта,
но тя е лесно наранима...
От думи, които свързвам със неща.
които сякаш правят ме забележима!
Думите нашепват доброта, ...

За него не беше трудно да проникне в апартамента. Сега се настани удобно в креслото, стаил дъх. Обгърна го мрак и тишина. Леко потрепери, защото тази обстановка му напомни за дома. Първото усещане, което помнеше изобщо в живота си, беше студ. Дали студа от дома или студа на онзи мразовит ден, когато ...

Аз исках да усетя нещо…
Аз винаги много съм те обичала
и мислех си, че цял живот ще е така,
това което бях с теб изпитала,
не бях почувствала с никой досега… ...

В теменужената нощ
Не се чуди на моята любов
в сърцето ми завинаги остана
топли, огрява те, ако си готов
като огън в душата ми застана. ...

Съдба ли си? Или може би присъда -
доживотна, без обжалване дори?
Пътека тясна, мост, или пък друго -
небе през август, ала без звезди?
Какво си ти? И защо те срещнах? ...

Запалих цигара и туй ме накара
да гледам с очи на поет.
На крайната гара приятелка стара
ме чака. Намигам с привет!
Насред коловоза, забравил тормоза, ...

Колко е лесно да бъдем добри:
усмихваш се, кимваш, подаваш ръка.
Светът объркан докато се върти,
ти можеш да сториш една добрина.
Малко дете да повдигнеш и лесно ...

ПЪКЪЛ IX
Хаос. Първото което усещам е неопределеност, без форма, без съдържание и смисъл. Това ли е първичната материя, изначалното съдържание на нещата? Една голяма липса обгръща всичко наоколо и понятия като материя, пространство и време нямат никакво съдържание. Съществувам ли? Или вече съм мъртъ ...

Какво е да живееш без любов,
посърнал лъч във пълна къща,
сърце замряло, сякаш във покров,
и само спомен, в който да се връщаш.
Какво е да живееш във лъжа, ...

Противно на Бог, препоръчвам порок,
за начало, опитай с омраза.
Много внимавай с този навик жесток,
не изчезва - същинска зараза.
Понеже човек си и знам, че си алчен, ...

...Тя е...
...Гръмотевицата от небесата в земята...
...Стрелката на времето в миг спрян завинаги...
...Стрелата на любовта цели сърцето и душата...
...Навсякъде изпълва и осветява, навсякъде съществува винаги... ...

Късна любов
Тази наша голяма любов, почти невъзможна!
За някои - неестествена, смешна, късна и сложна,
събрала в един кръстопът, съдбите ни днешни,
в очите на другите - ненавременна, жалка и грешна, ...

Абсолютно черно тяло,
без рога, без опашка.
Пътят към него е спирала,
класическа черна дупка.
Не знам, защо и как ...

Серена Бранкале - Въздух
-----------------------------------------------------------
(Ho guardato una volta,
ho guardato una volta l'aria,
che era calda come i tuoi pensieri. ...