Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...

Паркът ... Единствено в родния ми край съм виждала такива пролетни поляни - осипани с жълтурчета, както в Плевенския парк “Кайлъка“ ... Каква удивителна, безбрежна красота ... Ако не е паркът, едва ли би се задържало семейството ни, в един от най-горещите градове в България ... Пеша, с кола, с троле ...

Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат, ...

Сам стоя във тишината,
така отдавна съм без теб.
До безкрайността на самотата
капарирал съм билет.
Безпощадно смачка ме съдбата, ...

Ще се огледам в себе си.
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.
Надиплените облаци ...

любов потиска
ли се - значи - пръкват се
сърцепала̀чи

Мястото, на което трябваше да се срещнат беше стар крепостен замък, построен от фамилия Велен преди повече от петстотин години. След Първата Вселенска война, много от фамилиите, носещи кралска кръв избягаха от родните си планети в търсене на убежище за техните деца. Повечето от тях намериха смъртта ...

Във сърцето пролет крия
и в очите ми сияе
светла пролетна магия,
дето сила в мене вае.
Грабвам пръчката вълшебна ...

Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...

РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...

Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...

Поредна нощ,
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...

ДВУБОЙ
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...

---
Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“
Бъди смел и не се предавай.
Затвори очи и се наслади на тишината.
Пролет, лято, есен, зима – ...

Нали пуйет съм с реноме дебелогъзо
и рядко щастие за всеки мой четец,
та имам си отлична (в секса) Муза,
що вдъхновява ме, тъй както грях – светец...
И лея творчество в токсичен дъжд, ...

Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...

Да приличат на теб...
От 10 на 0!
Докосваш! Ммм - не знам дали си ме чула!
Да повторя, да потретя,
как се казвам.. ...

- Лудетина!- Надигна се в постелята си пенсионираният военен.
Откак "Социалните" му назначиха Звездана, все за нещо се ядосваше.
Я по телефона ще бърбори с часове, я супата студена ще му поднесе.
Не стига туй, ами и приятел си имаше... Боян, де на секундата я чакаше пред къщи.
И сега...Не чуваше ли, ...

Искам,да попитам от името на моите последователи
господа политиците от световния висш ешелон
що за люде са те,какъв им е духовният статус
в панаира на суетата на последния пъстър салон.
Да ги попитам искам още за идеята им ...

Онези Ние - в онази вечер -
на онзи бряг - край онова море -
във онзи град, безкрай далечен,
с онази мелничка, там, най-отпред.
Онези Ние, във онзи спомен, ...

Земята тъжно диша от Балкана!!!
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...

Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...

Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...

Мисълта ми е бялата птица,
Политнала с устрем към теб,
в твоя прозорец нежно наднича,
носи моята пролетна вест.
Тя чака да отвориш и чуеш, ...

Мъж и жена на средна възраст около четиридесет ,обикаляше китайски магазин за евтини стоки за дома . Пълнеха пазарската количка с бурканчета за подправки, възглавнички за дивана,ароматни свещи,саксийки,шарени чинийки, прибори и чаши .Жената се радваше като дете и очите й проблясваха при добавянето н ...

Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...

Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...

По
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...

Две очи се срещат с още две,
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...

на любовта е
човекът - носител - и -
свѝше - обител