Зимната нощ
Как красива е зимната нощ,
няма никъде подобен разкош.
Със лек, сух, безгрижен вятър,
който със снежинките разиграва театър. ...

Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...
Не мога нощем да заспя.
А имам нужда някой да ме хване
и да ме отърси от света.
Така да завали, че да се давя ...

Днес цялата съм само тишина...
А някога ме следваше гласът ти.
Навярно има хиляди неща,
с които по-различен е светът ми.
И носи ме в ръцете си съня, ...

Зимата свършва - с нея и Любовта...
Снегът се топи... заличават се следите ни...
Всичко си отива завинаги.
Последна вечер, последна история разказвам...
Огънят ни изпепели ...

И дяволът облича червено,
залага на силния грим.
Сутрин поглежда смирено,
вечер пълзи като дим.
Обгръща за кратко луната, ...

Светла пролет
Люта, страшна зима бе навън,
де да беше това просто един лош сън.
Останах аз без вяра, без надежда,
в таз картина мразовита, зловеща. ...

Хей, очички бързо отвори
Звънко пее бодрият капчук:
- Пролетта дошла е вече тук!
Бързичко прозорци отворете
и с усмивка слънцето срещнете. ...

„… Изпрати ми, майкоооо… Седем-осем леевааа! Да си купя, майкооо… Едно кило мастикаааа!...” - Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан…
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравне ...

САМОЗАЩИТА
Реших да прескоча,
надвила с ръмжене
доброто, заселено в мен.
Зовът на кръвта ми ...

Евлоги бил момък напет,
но с мацките нямал късмет.
И вместо да тича
след русо момиче,
на себе си пратил букет. ...

Навън сега настъпва пролетта.
Човече, виж около теб света!
В душите им, в обществото ни - есен,
по-тъжна и от най-мрачната песен.
Кои са те? Това са нашите мъчители. ...

Преминавам към следващия етап. Това засега се оказва по-трудно от оцеляване. Дочух нощес – онази врата проскърца и някой от екипа оповести, че съм още жив, което си е своеобразна досада, но явно не е удобно да се прекрати. Съгласен съм с подобна постановка и се подписвам, за да има нещо черно на бял ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Звъни във РПУ-то телефона
и глас отсреща: „Ало, господа,
подгоних с джипа някакви галфони
и май че стана, пичове, беда… ...

Борба до край, до дъх последен.
Борба животът е, помни.
И ако днес те среща с усмивка,
утре може да е през сълзи.
Не ще ти казвам днес да живееш, ...

Той се спуска
по снежния склон
и очи в белотата
присвива.
Коленете напряга. ...

Какви случайности, какво ти време?
Вън пролетта не търси отговори.
В цъфтеж залудва с палавато стреме,
с криле раздухва всичките умори.
И ей го на - пак луднал вятър ...

Слънчице прекрасно,
обичам те ужасно,
с тебе моят свят
става светъл,
става с цвят. ...

На дъното на чашата остава
последна малка глътка незабрава!...
Но келнерът, забързан, без въпроси,
напълнена догоре чаша носи!
И питам се сам, докога ли още ...

Душите ни във вечност ще се слеят,
душите ни в една ще се родят,
защото аз без теб не бих могла да изживея
дори секунда самота...

Тази пролет дойде неусетно
с мокри стъпки от цветна роса,
през воал резедав ме погледна
и загадъчно кимна с глава:
- Тежък грях на сърцето тежи ми, ...

Да те науча ли на светлина?
Излез от сянката на „кой какво е казал”.
Изтърка си обувките в нощта,
да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?
Излез с високо вдигната глава. ...

Престраши се да харесаш, приятелю мой!
Не очите, сърцето нека избира.
Замижи. Приеми. В пълен покой...
Остави разсъдъка си да абдикира.
Престраши се да се влюбиш, приятелю мой! ...

→ С любов
Изпълваше деня ми, изпълваше нощта,
допълваше ме тяло, допълваше душа;
съзираше очите, споделяше мечтите,
запълваше клишета, вливаше надежда. ...

Щом изгрее пролетното слънце,
в съзнанието спомени изплуват
и тази пролетна свежест
аромата на минало събужда....
И лека болка вляво ме подсеща ...

Имам нужда от теб сега
Гледам снимките ти, разпилени на пода,
в мисълта ми изплуват нашите спомени,
поглеждам вратата, но теб те няма на входа,
отново сама съм, сама със четирите стени. ...

Защо тъгата в мене тежи?
Защо очите са пълни със сълзи?
Защо небето е сиво за мен?
Защо няма радост в новия ден?
Защо сърцето, сковано от лед, ...

Голямата любов не бие тъпан.
Не вдига шум. Помпозно не блести.
Тя свети с тих копнеж, в сърцето скътан,
заключен в сейф за хорските очи.
Голямата любов е стон от струна, ...

На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от ня ...

ОТ СЪН ПРЕКРАСЕН ПОРОДЕНИ...
В леглото лягам и заспивам,
унесена във сън дълбок.
Луната светлина разлива
в прозореца ми бял, широк. ...

Мечтите ми се сбъднаха, Любима,
да срещна теб сред милион жени,
не си ни блян, ни химера - а жива
и реална - най-прекрасната в света!
Не съм и се надявал да те срещна някога, ...

Не ставам вече за обичане,
сърцето ми е камък.
В камък студен го превърна ти,
и с думи тежки го рани.
А душата моя, ...

В утрото пристъпвам с тихи стъпки.
Докосвам нежно твоето лице.
Любувам се, не искам да те будя.
И сгушвам се до теб, до твоето сърце.
И мисли ме връхлитат като буря, ...