Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във божията Летопис... ...

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...

Не ме боли
Научих се
със седмици
да съм в мълчание...
Очакване ...

Бояна е тиха – мирише на дъжд
и влажната пролет събуди дърветата.
Отново съм влюбен. Във теб.Изведнъж.
Макар да си тук и до мен със детето.
Отново затворен съм в твоите черти, ...

Покажи се
Идваш като южен вятър
и душата ми разлиства.
Този миг е толкоз кратък:
да останеш, не поиска. ...

О, драконе земя, о, жрицо,
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата, ...

Е ли приятно, или…
Да, приятно е!
Когато някой някъде ни преоткрие.
Ей така...! Вгледал се в лицето ни
… непринудено - и то съвсем случайно. ...

По улиците дрипави дечица просят,
без свян протягат малките ръчички,
че дните нищичко не искат да им носят,
а всички сред тълпата са самички.
От рано свикнали на студ и глад, ...

Неизказани сълзите парят на очите ми
и трънливи думи в пясъка са заровени.
Кому са нужни, щом няма кой да прочете,
щом няма как да стигнат до нечие сърце.
В пустиня съм сама и със сълзи поя жарката земя, ...

ОТЧАЯНИ МЕЧТИ
И този ден повтори предишните. Нищо ново. Вилнее зимата, стара и сърдита вещица, и до каквото се докосне, превръща го в ледена статуя, неподвижна, безсмислена, безкръвна. Вилнее болестта на тати и неусетно, бавно, упорито и сигурно стопява силите му, ръфа тялото му и надеждите му тихо ...

Чувстваше се като кълбо от нерви. Опита се, седейки на бюрото да си направи масаж на врата, да се отпусне с равномерни вдишвания. Не помагаше. Не можеше да се пребори в момента с яда си. Знаеше, че ако не се успокои, ще получи онова досадно главоболие, което в последно време често я спохождаше. Но к ...

В съгласие
с душата си
живея.
Свободна е,
отива, където пожелае. ...

Научих се да хапя хоризонта,
за да достигна края на света,
да разговарям само със икони,
изпразнен от идеи да тежа.
Научих се крилете да си влача, ...

Юли е огнен, горчиво – самотен.
За него светулките плачат.
Храбра трева очаква безропотно
смъртта си от млади косачи.
На лятото в шепите спи суховеят ...

Във градината на моята самота
е пълно, изобилства от цветя.
Птичките не пеят, свили се в гнезда.
Ураганите беснеят, носят пустота.
Но цветята пак цъфтят, не вехнат ...

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...

Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...

В очите ми пролет живее
В очите ми пролет живее,
в очите ми слънце блести.
Тръгвам, животът се смее,
пролет навън е, трепти. ...

Високите ни цели
Защо за нас, дребнавите,
високи цели няма...
Съсипахме младежкия си идеал...
И нашата мечта сега е ...

ДИЙ, КОНЧЕ...
“Конче врано под луна голяма...”
Федерико Гарсия ЛОРКА, “Коннишка песен”
Дий, препускай, конче мое, скачай,
прекосявай напреки полята! ...

Тези лъжи и любов зад гърба ми
не болят тъй, както на мен ми се иска.
Те са красиви, но само на думи,
с тях нямаше как да съм щастлива.
Цялата злоба и завист зад мене ...

Парите са просто пари
Хората са зли и подли същества. Изпълнени са с омраза и завист, която се поражда от нищото и сякаш никога не умира. Това явление едва ли някога ще бъде обяснено, защото всеки човек изпитва негативни чувства към нещо или някой. Наистина това е заложено генетично, но трябва ли да ...

Аз съм звезда. Родена съм далече. А тук...
тук ще остана, докато...
Но друго исках да ти кажа:
- аз съм звезда и ти не можеш
да ме оставяш в някой ъгъл ...

Навярно
ще остане
там, където е било,
навярно ще бъде
само очакване - ...

Искам омразата да свърши и лутането във тъга,
отмъщението и то да приключи,
злото дълбоко във мен да заспи,
в миналото всичко лошо да се изкупи.
Бях объркана и знам, че сгреших, ...

Бойко посочи успехи големи,
от които ние останахме неми.
От мизерия куп народ се спомина,
а Бойко отчете повишаване с една година
на продължителността на човешкия живот. ...

В претъпкана с боклуци стая
аз стоя и гледам празнотата.
Викове във себе си тая
и гледам точно в средата
как животът ми, на дребно разпилян, ...