Луната този бряг целуна рано -
едва дочаках с разтреперани ръце
под звуците минорни на пиано
да си сглобя от пясъка... сърце!
Морето прекосих почти. Засмяна ...

Един преял държавояд
остана вчера без обяд –
държавата съвсем се свърши:
държавоядство я довърши!
А беше златна дойна крава ...

Вярвай ми и ме обичай
ти... Ти си всичко за мен,
обичай ме какъвто съм -
макар и да съм грозен
и доста несериозен, ...

В съюз са вечи Смолян и Силистра,
но чакай, работата тука май че не е чиста...
Разбрах се доброволно с Йожени,
тъй както може да е помежду жени:
И нищо че е руса и се фука, ...

Търсих на любовта очите,
намерих ги някога в теб!
Преглътнах през болка сълзите,
продължих пътя напред.
Пребродих света студен и мрачен, ...

Оптимистична елегия...
Аз искам да те помня все така
бездомна, безнадеждна и унила...
Димчо Дебелянов
... Не искам да те помня с Есента ...

Самотни души
Стада́ от самотни души
безцелно се лутат
в безбрежна пустиня
и търсят напразно… ...

Синият залез над Океана...
Вятърът с тържествени фанфари
среща пак на Залеза парада-
стихват развълнувани пожари,
свил криле полека Мрака пада... ...

HEAVY METAL ROCK

ДА ОСЪЗНАЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА
"Дали ще продължава това до край!" - мислено се питаше Мария. Толкова много го обичаше, а той изчезна в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от него. Изглежда, че парите за него бяха цялата му същност, макар че твърдеше обратното. Когато разбра, че тя не може да му ...

Душата ми ридаеща танцува,
едва успяла себе си да съживи,
сърцето в еуфория ликува,
в стремеж - то мъката да утоли.
Душата ми в сълзи се дави ...

Инстинктивно засуках като бебе от спомени стари.
Преминах набързо през малкото мои години.
Всеки сън става все по-жесток и кошмарен,
а небето – все по-черно. И без помен от синьото.
Слънчогледите, уморени, гледат право в земята. ...

ЗИМЕН ПИРИН
Натрупан сняг и преспи страшни
покриват клек и езера,
а вятърът вихрушки прашни
през тях подгонил към върха... ...

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА - 2012-03-02
Честита Баба Марта! - 2012
Слънчо отново се прокрадва
по нашата географска карта -
с мартениците ще ни зарадва ...

ОГНИЩЕ
Сред къщи като палати - малка къща.
Това е за мен обич голяма.
Колко ли пъти мил спомен ме връща
към хора скъпи, дето ги няма. ...

Този свят е странен по презумпция,
нищо че живеем в него всички.
Тишината дом е на безумците,
затова навярно я обичам.
И безумно в нея се оглеждам, ...

Радиофар е за нас Ереван
и арменският поп - негов светъл пророк.
Това е България - просто кофти зандан,
възроден “Алкатраз”, забравен от Бог...
Бъхтиш до тъмно, в тръстиката сврян, ...

"Аз съм си със черен шлифер,
а вие ще се топлите със калорифер.
Аз съм една мутра заспала,
находки не съм копала,
но ще строя нова магистрала. ...

Замислих се върху думата страхливец и върху това колко често наричаме страхливци себе си или другите в различни житейски ситуации. А и прекрасен повод беше книгата на Ошо: “Книга за смелостта“, където авторът използва определението в доста широк обхват на морални прояви. Това ме накара да се запитам ...

Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...

След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...

Колко още ще трябва да газя
през мочурища кални – легла?
Тъй не се и научих да пазя
туй във мен, що наричам Душа.
Сякаш пътят утъпкан мори ме ...

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря, ...

Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен ...

БЪДИ ПИЧ
Всичко в живота е секс и пари,
без тях ежедневието те мори.
Или бъди топъл или пък студен,
и от загуби няма да си уморен. ...

Любовта понякога просто горчи
Вече те няма! Сама съм, с бутилка в ръка
в поредната чаша уиски мъката да удавя,
трясъкът от затварянето на входната врата
ме тласка да пия още, и още, само да забравя. ...

Със вятъра бягах така, без посока,
препусках със дивите бели коне...
Съдбата чертаеше път без посока,
а времето бърза... Не иска да спре.
Почакай ме. Моля те. Много съм бавен. ...

Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...

Събудих се от сутринта
величествено тиха.
И много капчици роса
лицето ми измиха.
Сърцето нарисува ...

ГОРЧИВА ЛЮБОВ
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня. ...

Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите - залепени с гел. ...

Не съм виждал нито една
Посока
От четири дни
Детайлно изострени
Моливи ...

Всеки от нас има нужда от време на време да подрежда. Най-често имаме нужда да подреждаме мислите си. А когато подреждаме мислите, си най-често тръгваме да подреждаме гардероба си. Подреждаме стаята си. Подреждаме всичко онова, което може да бъде подредено лесно и бързо. Само и само за да избягаме о ...