Искам да напиша писмо до Любовта.
Искам да я питам, когато е сама,
за какво си мисли, за какво мечтае,
дали за бъдещето планове чертае…
Щом е толкова желана, толкова мечтана, ...

Няма ли да дойдеш пак,
последно като за раздяла,
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш ...

Януарски зной ти нося
и слана през юни.
Сто лилáви сенокоса
лягат помежду ни.
В шепата звезда умира. ...

Дъждовни капки звънят по стъклата,
мелодия свята звучи в тъмнината.
Светът отдавна заспал е,
какво правя никой не знае.
И аз се свивам сама в тишината, ...

Нущес,
на пръсти тиху са прумъквам,
ф ладилника си тършоля,
биля ни светвам-дъ’н ги събудя
мъжо и двети ми дица. ...

Защо съм пак сама?
Къде сте Вие всички,
приятели фалшиви?
Във тази самота,
душата ми изгаря ...

Към теб вървя, красива,
с лъчи от слънце и луна,
обсипана в златни пръски
на медовина и добрина,
докосвам те с пръсти на жена ...

Прегърни ме, Любов
Прегърни ме, Любов.
Студено ми е, ледено и тъжно.
Обичай ме, докосвай ме,
вземай от мен и ми давай. ...

Копнежи, трепети, надежди...
Понякога назад поглеждам
със мъничко тъга.
И нежност.
Разбиха се като вълни мечтите ...

Те пораснаха заедно в бърлогата,
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...

Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...

Отстъпление
След два-три дни си заминавам.
Почти е есента дошла.
Аз просто селото оставям,
и хващам градските неща. ...

Момичето със ягодови устни,
не може да опише ни един поет.
Косите си като лъчи разпуска
и аз, в безмълвие, съм просто слънчоглед.
Потъвам във очите ù маслинени - ...

Ти си.....
Ти си кошмарът, който ме стряска.
Ти си онази стаена сълза.
Ти си болката здраво опасала
наранената ми душа. ...

“Палма”
Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.
Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с м ...

В безсънни нощи,
луната ми е изповедник,
съкровена тайна,
написана в моя дневник.
Бутилка празна, ...

Две минути ми дай, да поплувам в очите ти,
да удавя тъгата, надничаща в тях.
Две минути ми дай, да погаля косите ти,
да танцувам със пръсти без капчица страх.
Две минути ми дай, да целувам чертите ти, ...

Самотен бряг и морски бриз,
навяващ спомени и болка.
Мечта - изпълнена с каприз,
поела свойта обиколка.
Поле дъждовно, тъжна песен, ...

ВЪЛЧИ СТРАСТИ
Отново недоизречена
и някак предречена
изчезна ти в тъмата лепкава
на здрача. ...

Сфинкс
Разказваше ми Сфинксът сред полето,
в което вече нямаше трева,
и беше вечер, и в небето
едва личеше синева. ...

Всеки ден те поставям в графата
"бивши любови".
Всеки ден, не разбираш ли?
и всеки ден се прощавам
всеки ден поне сто неща мразя в теб. ...

Душата на Твореца~*
Докоснеш ли Душата на твореца
Тя в миг припламва нежна
Уплашена след туй се скрива
~&*~ ...

безсънието има
вкус на валериан
и уиски.
лежа и
през главата ми тичат ...

I should never think
What`s in your heart
What`s in our home
So I won`t
You`ll learn to hate me ...

Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...

(продължение)
1.
– Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче – оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната ...

Понякога безумен съм във Любовта си
и искам вечно да си моя,
но знам, това е невъзможно.
Ти сладък миг си и изчезваш,
така внезапно, както си се появила! ...

Оцеляваш напук или някак по навик.
Много жалко, но свикваш. Какво да се прави?!
За романтика вече отдавна е късно
и я няма онази Любов - да възкръсне.
Сутрин дълги кафета и дълги цигари... ...

Стоя сама в стаята,
потънала в мрак и тишина,
обляна в мъка и сълзи,
заради твоите красиви очи.
Болката нараства в мен, ...

Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...