ДИОГЕН
Тръгнал с лампата дядо Диоген,
да търси той посред бял ден.
Търсил светецът не хора, а човеци,
но в момента те играели кючеци. ...

До фонтана с делфините спря ме.
Любопитно примигващ неон
те оплисква в нелепо цикламено
и звучи Пламен Ставрев за фон.
Александровска цяла е коледна, ...

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Изгубих се сред лъжливите думи.
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...

СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ
Така ми се искаше да поспя тази сутрин повечко, но не ми било писано. Проблемите, които имам да решавам, не са по темата, върху която започвам да размишлявам, но може би това не е случайно, може би с това ще се разсея, ще се отклоня поне за малко от тях. Питам се кога човек е склон ...

Наричам те черупка празна,
мое вкаменено сърчице.
Ти, пустиня еднообразна,
на сълзи предвестнице.
Огъня, който в мен гореше, ...

Да дишам върху теб,
докато тялото ти изтръпне - това подлудява те сега!
Да стенеш от възбуда - да чувстваш моите сетива!
Да ме гледаш с влюбени очи и мръсни мисли в ума ти!
Да разкъсваш цялата ми плът - от твоето желание свирепо! ...

Откакто ти тихонежностен на пръсти пристъпи
сред повяхналите мисли на това тъжно лице,
което толкова слани и дъждове понасяше, скъпи,
и се размиваха в импресия за мен сезоните.
Запознах се с един изглед от моята тераса, ...

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...

В една тъмна нощ бялото ти лице
заледи погледа ми тъжен и унесен,
в тишината плачеше твоето сърце
и изпращаше дъждовната есен.
Приближих се и тихо попитах – ...

Говоря с Другата във огледалото насреща.
Тя гледа ядно. Пак ми е сърдита.
Непоносима е. При всяка наша среща
кълбото змии – мисли в мен разплита.
И безпощадно ме замеря със въпроси. ...

Тихо е навън и пада мрак,
дошло е време за раздяла...
Тъй сладък беше този грях,
когато чувствата нападат.
Аз знам, не мога да те имам, ...

Пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Ако пеперуда долети в дома ти, тя ще донесе щастие, защото символизира всичко най-хубаво в живота. Символ на душата и на безсмъртието, прераждането, възкресението, прехода, лекотата, времето. Друга страна от символиката на пеперудата се осно ...

Тъга
Аз тъгувам за твоята усмивка,
флиртът ти е силен като космическа забивка,
чарът ти е зашеметяващ,
гласът ти е мек, ...

За съжаление, не можах да се отърва от страничните шумове...

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

Използвах стиха на Двата Вълка "Вълча смърт" с неговото изрично разрешение. Музиката и изпълнението са мои. Пеенето - също, поради липса на по-добър вокал. Акустични китари - записани и смесени в Adobe Audition.

Някой ако има идеи за вокали, инструменталите подлежат на промени и модификации!

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...

Преминах през пространството на времето,
за да открадна миг любов за тебе.
Надежди си наливах от големите,
а любовта тежеше като бреме.
И някак тишината ми говореше... ...

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.
Заслушах се в песен. ...

Крушата е зад дървото.
Луната е с наднормено тегло –
тежи ѝ звездната кариера.
Живея на ръба отдавна –
до рамото на остър ъгъл, ...

душата ти,
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...

Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...

Евтиният ти сладникав парфюм изпълва стаята
като задушлив пушек, който раздира дробовете ми
и кара очите ми да сълзят всеки път, когато си поема въздух.
Чудя се дали знаеш за чувствата ми към теб.
Дали съм се издала с дума, жест или поглед. ...

Тъмно е, а теб те няма,
къде си в този час?
Лъжа, а може би измама,
се случи меgду нас.
Обичах те тъй силно, ...

... изгубих се... или как Светлината боли...?
Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите… ...

Нощта прегръща раменете ми,
когато теб те няма,
а мислите завиват ме със топлината
на наш`те споделени мигове...
Липсваш ми... и лек за тази болка ...

Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...