Сънувах сън
Сънувах сън – ужасно терсенè.
В началото спокоен бе, гальовен,
а в края – със изтръпнало чене
се сепнах и усетих ококорен. ...

Омагьосана
Изгарям тук, в стаята,
чувствам как стените ме притискат.
Безмълвна арена, мракът ме отвежда,
води ме към края на поредния ден. ...

Раздаване
С прегръдки ме предадохте, нали...
Не вкупом – изведнъж, а постепенно.
И с грижата по-малко да боли,
изтисквахте каквото имах ценно. ...

И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов ...

Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по си ...

ЩЪРКЕЛИ
Не се венчахме в сватбени воали,
бе странен някак Менделсон...
Но щъркелите бяха се събрали
в гнездото си и сториха поклон. ...

Чак на Женския пазар
ходи дядо Ганчо, стар,
и донесе мандаринки
също като на картинка.
Ала ето тука Мими ...

Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж)
с лошото момче – мечта.
Той е мил (и същевременно лош).
Той е прекрасен (и същевременно ужасен). ...

Всеки миг е нетраен и блести огледално.
Неочакван, безкраен - сън за нещо реално.
Сбъдването е притча или път в тишината.
Само който обича, ще прозре самотата
на мига - бързотечен като бясна комета. ...

Приемам форма
на съда,
от който пиеш.

Бащината къща
Дойдох в бащината къща,
доведе ме сърцето тук.
Заключената брава ме погледна,
да я отворя натъжена поиска пак. ...

Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...

Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...

Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам ...

Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,
когато бяхме там за първи път.
За топъл празник спомен ни остава
и за почувстваната вяра изведнъж.
Кой да предположи, че така ще стане. ...

Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш. ...

Народът се вдигна на бунт –
в социалните мрежи.
И бе превзета стената на една институция.
От изтрит току-що акаунт
се изпрати съобщение – ...

В небитиетоо на помислиите,
които прикриваш ии от себе си дори,
как да прикриеш това, което не можеш
да захвърлиш толкоова лесно,
и как да забравиш това, ...

На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...

Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...

Бях дете и любовта ми беше чиста сълза...
Бях момиче и любовта ми беше истинска мечта...
Сега съм жена и любовта ми е безкрайна вяра...
Вяра, че някъде, някога, някой ще те обича
така, както си мечтаела като дете, ...

На онова кухо място имах сърце,
но ти безмилостно го изтръгна,
грубо и грозно - със голи ръце,
а после без да ти пука си тръгна!
Никога не ще забравя онзи ден, ...

Стоя сама в мрачната стая,
пълна със спомени и мечти.
Разбитите детски мечти,
навяващи само тъга,
за отминалото „утре“, за изгубения шанс. ...

Към Теб пристъпвам като в Храм,
Олтар е нашата Любов,
Иконите са Твоят образ съкровен,
Свещите - ласки светещи.
А Вярата неугасима в Теб ...

Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...

Съвършената любов за мен си ти,
могъща сила, буйна страст,
вземи ме и в миг огъня запали
и нека светът бъде само за нас.
Танцуваш с мене ти танго, ...

За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...

Ще ме обичаш ли,
щом посивеят ми косите,
когато на вратата ми
почука старостта?
Ще ме обичаш ли, ...

Блясъкът избяга.
Пламъкът умря.
Луна се изтяга
сред звездната заря.
Фойерверк бездушен ...

Моята нафора
Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят, ...

Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.
Очите ми обичат светлина ...

Според мен тази тема има не само личен, но и обществено-национален характер. Погледнато от тематичен аспект, свободата е полифонична, но независимо от това е ограничена.
В библията са заложени общовалидни принципи относно най-добрата употреба на нашето време. С една дума, „Всичко е позволено, но не ...