Авторът винаги има право(12) Прегръдката на таралежа
🇧🇬
Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналис ...
Като пясък в обувка и късче от дим
стара обич в окото ми дращи.
И расте като миг на любовен режим.
Като приказка в сън за незрящи.
И се сливам с дъжда, без посока тека – ...
Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
* * *
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане. ...
Уроци по сценично майсторство
Истина
.......................................................................
кажи ми как се преживява студ чиито очертания
изместват спомените ми за ласките на топлината ...
С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...
Да потънем в света си измислен,
кожа в кожа, душа във душата.
Да сме верни, единствени, истински -
ти и аз – между нас – красотата.
Да избягаме просто от всичко, ...
Когато свърши земният ми път,
приятелите, знам, при мен ще дойдат.
Със болка те за мен ще потъжат,
за младостта отминала ще си припомнят.
Ще спомнят за волните песни изпяти, ...
Апокрифна е нашата луда любов
Пълна със скрита и тайна наслада
Отмаляла прегръщам влажната нощ
Капки в косите ми разпилените падат
Разсъмва се Смело пристъпва денят ...
Очите ми ръждясват от тъгa.
Нахлуват звуци нежни под вратата
и в танц понасят моята душа...
Кой, всъщност, свири Лунната соната?
Прекрасна е като вълшебен сън, ...
Декември се случи. Декември е бесен.
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата. ...
В жарава от изгарящи, прободни грешки
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота, ...
Не казвай имена, не са ми нужни.
Обичай ме, не питай докога.
Сърцето ти да ме поиска ми е нужно,
пък нека да се запознаем след това.
Не гледай в очите ми тревожно. ...
Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.
А вълчата задруга по момчешки - ...
Не съм поглеждал скоро към деня ти
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки ...
Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...